Определение № 37 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 488/2014 г.

ВКСI търговско отделение02.02.2015 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ОСЪЖДА Ц. В. Л от [населено място], да заплати на ЗАД [фирма] – [населено място] направените пред Върховния касационен съд, разноски в размер на 1747.50лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК, образувано по молба на ЗАД [фирма] – [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №848 от 07.12.2014г. по т.д.488/14г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата – Ц. В. Л от [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. Ч. е на становище, че молбата е неоснователна. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С определение №848 от 07.12.2014г. по т.д.488/14г. на ВКС, І т.о.не е допуснато касационно обжалване на решение №1700 от 25.07.2013г. по гр.д. 1273/13Г. на Софийски апелативен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена касационна жалба от Ц. Лющова. Ответникът по касация – настоящ молител, чрез процесуалния си представител- юрк.Д. С. е заявил своевременно искане за присъждане на направените в касационното производство разноски с отговора на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска. Тъй като ответникът е представляван от юрисконсулт, то разноските се дължат и определят съобразно чл.78, ал.8 ГПК. С оглед характера на производството по чл.288 ГПК, на същият следва да бъдат присъдени разноски по чл.9, ал.3 Наредба № 1 / 04г. в размер на 1747.50лв.Или молбата е основателна за тази сума. Правно необосновано е разбирането на ответника по молбата Цв. Л, че удържаната сума за разноски за първоинстанционното производство променя извода за дължимост на разноските направени пред настоящата инстанция. Всяко съдебно производство предполага и определяне и разпределяне отговорността за разноски пред съответната инстанция – арг. чл.81 ГПК, поради което без правно значение за присъждане на разноски е заплащането на такива за процесуално представителство пред първостепенния съд. Доводите за правилност на отказа на въззивният съд да присъди разноски за въззивното производство е предмет на друго производство, по което настоящият състав се е произнесъл, сезиран с частната жалба на дружеството. По тези съображения и на основание чл.248,ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

6