Определение № 4306 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, и следващите във вр.с чл.144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и чл.407, ал.1 от Граждански процесуалния кодекс/ГПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., гр.София, против Разпореждане от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3033/2024 г. по описа на Административен съд София –град/АССГ/, с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумата в размер на 132 лв. в полза на Столична община - Район Красно село, представляваща съдебно - деловодни разноски. Частната жалба на В. е била оставена без движение с Разпореждане №30104/15.09.2025 г. на АССГ- с указания за внасяне на държавна такса по сметка на Върховния административен съд/ВАС/ в размер на 30 лв. и за представяне на доказателства за срочност на частната жалба. С молба от 21.11.2025 г. В. е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, а относно срочността на частната му жалба е посочил, че доказателства за това се съхраняват от ЧСИ М. Бъзински, с район на действие и адрес на кантората в гр. София, които доказателства съдът може да изиска служебно. С Определение №3283/27.01.2026 г. АССГ е освободил частния жалбоподател от заплащане на държавна такса, предоставил му е безплатна правна помощ в проиводството по частната жалба и е изпратил делото по подсъдност на ВАС. Ответната страна – Кметът на Район Красно село, Столична община, в определения от закона срок не е представил писмен отговор по частната жалба. С Определение от 17.03.2026 г. по настоящото дело касационният състав е изискал от посочения в горецитираната молба на В. ЧСИ М. Бъзински доказателства относно връчване на покана за доброволно изпълнение на В. - за извършване на преценка за срочност на частната жалба на последния. Постъпило е Съобщение с Вх. №9652/02.04.2026 г. от ЧСИ М. Бъзински, с което е представено заверено копие от Покана за доброволно изпълнение до Н. В., връчена му лично на 25.08.2025 г. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 407 от ГПК, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Този 14 - дневен срок е изтекъл на 08.09.2025 г./понеделник/, който е бил неприсъствен ден, поради което срокът е изтекъл на 09.09.2025 г. В. е депозирал частната си жалба по електронен път на 09.09.2025 г., т.е. в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане първоинстанционният съд следва да прецени налице ли е влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай с Решение № 10170/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3033/2024 г. по описа на АССГ, е осъден Н. В. да заплати на Кмета на район Красно село сумата от 132 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски. Не се спори по делото, че съгласно чл.40, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация съдебното решение е окончателно, влязло е в сила на датата на постановяването му - 24.03.2025 г., поради което представлява изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.2 от АПК. Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Налице е редовен акт, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпореждането е правилно и следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 407 от ГПК, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение