Решение № 11000 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2009 г.

Решение № 11000 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктор Лозада, гражданин на Куба против Решение № 10/12.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2849/2008 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДМ 491/16.04.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Миграция" - МВР, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Лозада, гражданин на Куба, против Заповед № ЗДМ 491/16.04.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която, на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Лозада са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2, предл. първо от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В конкретния случай е установено, че за периода 12.09.2006 г. - 18.04.2007 г. Лозада е бил в процедура по предоставяне статут на бежанец, като производството по предоставяне статут на бежанец е прекратено с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, влязло в законна сила на 18.04.2007 г. От този момент до датата на издаване на оспорваната заповед - 16.04.2008 г. жалбоподателя не напуснал страната и не е придобил право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че жалбоподателят има семейство и дете в Република България, работи по трудов договор и е осигуряван, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни, а освен това са и недоказани. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение