Определение № 4231 от 26.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3618/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на И. И. Г. и И. Г. Г., депозирана чрез адв. М., за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 978 от 14.07.2026 г. по гр. д. № 3313/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивския районен съд решение № 4124 от 20.09.2025 г. по гр. д. № 11155/2024 г., е отхвърлен предявеният от молителите установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като същевременно е уважен предявеният срещу тях ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, по който са осъдени да предадат на К. Б. П. владението на процесния урегулиран поземлен имот *** от кв. *** по плана на [населено място], заедно с целия първи и трети етаж от построената в него жилищна сграда, ведно с гараж, лятна кухня и навес. Молбата е основателна. Молителите са депозирали касационна жалба срещу въззивното решение, което не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Видно от приложеното платежно нареждане от 11.08.2026 г., по сметката на Върховния касационен съд от тях е преведена сума в размер 13 158 евро, представляваща обезпечение по чл. 282, ал. 2, т.2 ГПК, което се определя от обжалваемия интерес, равняващ се на данъчната оценка на имотите от 25 722.50 лв. Поради това и на основание чл. 282, ал. 2, т.2 ГПК изпълнението на въззивното решение следва да бъде спряно до приключването на производството по касационното обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,