Определение № 1356 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2025 г.
ВАСВторо отделение09.02.2026 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Й. Андонов за изменение на Решение №9816 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело №3718/2025г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 176а от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на адв. Й. Андонов, в качеството му на особен представител на В. В. С., Д. Д. П., Д. Д. Д., Й. Д. М., К. З. М., Л. К. Л., М. К. К. и С. Д., в която формулира искане за допълване на Решение №9816 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело №3718/2025г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, в частта му за разноските, като му се присъди възнаграждение за участието му в това касационно производство. В молбата се навеждат доводи, с които по същество се оспорват изводите в мотивите на съдебното решение, защо такова възнаграждение не следва да му се присъжда. От останалите страни в производството, в срока по чл.176а, ал.1 от АПК, писмен отговор на частната жалба депозира само Главния архитект на Столична община със становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за подадено в установения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В мотивите си към Решение №9816 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело №3718/2025г. по описа на ВАС, което не подлежи на обжалване, съдебният състав по същество се е произнесъл по искането на адв. Й. Андонов за присъждане на възнаграждение, в качеството му на особен представител на В. В. С., Д. Д. П., Д. Д. Д., Й. Д. М., К. З. М., Л. К. Л., М. К. К. и С. Д., като е изложил подробни съображения, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, с които ясно е изразил волята си за неговата неоснователност и съответно не го е присъдил в диспозитива. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за допълване на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по претендираните разноски. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да обосновават исканото допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а от АПК. По изложените съображения, процесното искане, като неоснователно, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,