Решение № 5581 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2015 г.
ВАСI отделение11.05.2016 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1056/25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 490/2014 г. на Административен съд - град П., в обжалваната част. ОСЪЖДА "Д." ЕООД, гр. П., ул. "Полковник Сава Муткуров" № 79, ап. 12, с управител и едноличен собственик на капитала А. Д. С. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5581 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Д." ЕООД, гр. П., против решение № 1056/25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 490/2014 г. на Административен съд - град П., в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА № 161303468/9.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 35/9.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., за установени задължения за ДДС в размери посочени в съдебния акт по периоди и стойности. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му, без изложени конкретни доводи.
Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в представена писмена защита твърди, че съдът правилно е потвърдил частично обжалвания РА, предвид което счита решението в обжалваната част за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗКПО и ЗДДС за ревизирани 2008, 2009, 2010 години.
С решението първоинстанционния съд е отменил РА, освен в обжалваната с касационната жалба част за установени задължения по ЗДДС във връзка с авансови плащания по Договори за строителство.
Решението не е обжалвано от ДД "ОДОП" - П. в отменителната част и е влязло в сила.
Обжалваната с касационната жалба част от съдебното решение потвърждава като законосъобразно установените задължения за ДДС по процесния РА, както следва:
- в размер на 66, 67 лв. за м. 01.2008 г.;
- в размер на 4889,58 лв. за м. 03.2008 г.;
-в размер на 2000,00 лв. за м. 05.2009 г.;
- в размер на 1783,33 лв. за м. 06.2009 г.;
- в размер на 2868,33 лв. за м. 07.2009 г.;
- в размер на 833,33 лв. за м. 08.2009 г.;
- в размер на 133,33 лв. за м. 11.2009 г.;
- в размер на 166,67 лв. за м. 12.2009 г.;
- в размер на 916,67 лв. за м. 07.2010 г.;
- в размер на 769,35 лв. за м. 10.2010 г.;
- в размер на 15679,23 лв. за м. 12.2010 г., ведно със съответните лихви за просрочие на всяко от задълженията.
Съдът е обосновал законосъобразност на РА в тази част с изводи на база установените по делото безспорни факти за настъпило данъчно събитие към момента на осъществяване на авансовите плащания от посочени физически лица чрез преводи в лева и евро по банкови сметки на ревизираното дружество, което е изпълнител по Договори за строителство на обекти, посочени конкретно за всеки от купувачите. Така извършените авансови плащания не са намерили отражение за съответния период в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС на дружеството и не е начислен ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС. След като данъкът не е бил начислен, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, когато е станал изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), то законосъобразно органът по приходите е начислил ДДС в размера, посочен в РА, както правилно е възприет за дължим от дружеството и в мотивите и диспозитива на оспорената част на съдебното решение.
Решението на Административния съд в оспорената му част е постановено в съответствие с приложимия материален закон, като законосъобразно е приета за неоснователна и отхвърлена жалбата в тази част.
Решението като правилно в обжалвана част, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1180 лв.
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение