Определение № 94 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2020 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Обжалвано е било решение от 14.04.2020 г. по гр. д. № 118/2020 г. на OС - Добрич, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал.1, т1 и 2 КТ. С определение № 48 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 2644/2020 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалван решение от 14.04.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г. на ОС - Добрич С молба от 07.01.2022 г. Н. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е допусната очевидна фактическа грешка при определяне на размера на дължимите се разноски като в мотивите е посочено, че на основание чл.78, ал.8 ГПК дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50 лв., а в диспозитива на определението е разписано, че се присъждат юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150 лв. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., констатира, че са налице предпоставките на чл. 247, ал. 1 ГПК. В мотивите на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 14.04.2020 г. по гр. д. № 118/2020 г. на OС - Добрич, е посочено, че на основание чл. 78, ал.8 ГПК жалбоподателкта Н. Н. Й. следва да заплати на ответната община сумата 50 лв. разноски за процесуално представителство пред ВКС, а в диспозитива на определението си Върховният касационен съд е постановил, че осъжда Н. Н. Й. да заплати на Община Добрич сумата в размер на 150 лв. Разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща при определяне размера на дължимото се възнаграждение към реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.23, т.1 предвижда по трудови дела за отмяна на уволнението или възстановяване на работа какъвто е настоящия случай, възнаграждението да е от 50 до 180 лева. С оглед на тези разпоредби съдът е приел, че следва да се присъди такова в размер на 50 лева, поради което следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешна в диспозитива на определение № 48 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 2644/2020 г. по описа на ВКС, като на страница пета, ред шестнадесети, след израза "сумата " се чете "50 лв.", вместо „150 лв.“ Предвид изложените съображения, съдът