Определение № 25 от 26.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 151/2020 г.

Производството е по реда на чл.44 т.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 317 от 12.02.2020г. на съдията-докладчик по АНД № 0227/2020г. по описа на Районен съд–гр. Перник, с което съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС между Пернишкия и Софийския районен съд. Становището на прокурора е, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Перник. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Производството е образувано по жалба от управителя на „С. 123 ПМ“ О. срещу наказателно постановление № 300/2019г. на Директора на ГД“Национална полиция“. Съдията-докладчик по дело № 1185/2020г. на Софийски районен съд е приел, че то е подсъдно на Пернишкия районен съд, тъй като на стр.2 от наказателното постановление е вписано, че нарушението е извършено на територията на гр. Перник, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на районния съд в гр. Перник. По образуваното там дело е повдигната препирня, с която е сезиран ВКС. Настоящият съдебен състав намери, че делото следва да бъде разгледано от Районния съд в гр. София. Между спорещите не съществува противоречие по въпроса, че съгласно правилата на местната подсъдност, компетентен е съда, в чиито район е осъществено административното нарушение. Препирнята е в резултат на съществуваща неяснота по този въпрос в обстоятелствената част на наказателното постановление. Имуществената санкция е наложена за извършване на сигнално-охранителна дейност без лиценз. На стр.1 е конкретизирано, че става въпрос за охраната на обект „Н.-с.“ на дружество „Д. Т.“, находящ се в [населено място], на [улица], а на стр.2 е записано, че дейността е извършвана на територията на гр. Перник. Административно-наказващият орган е указал, че постановлението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд. Прегледът на цялостното съдържание на наказателното постановление, както и на останалите документи по преписката, дава основание за извод, че вписването на гр. Перник като местоизвършване на нарушението представлява техническа грешка, дължаща се вероятно на обстоятелството, че проверката е обхващала множество обекти, охранявани от „С. 123 ПМ“ О., повечето от които са на територията на Перник. Дейността, по повод на която е издадено конкретното наказателно постановление, обаче, е предоставяна охрана по силата на договор, сключен с дружество, чието седалище е в гр. София, на търговски обект, намиращ се в гр. София. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, настоящият състав на ВКС, ІІ н.о. прецени, че компетентен да разгледа делото е Районният съд в гр. София, поради което