Решение № 9305 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2016 г.

Решение № 9305 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1366 от 09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1148/2014 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София срещу предписания, дадени с протокол за извършена проверка изх. № ИТП 1235 от 28.01.2014 г. на Дирекция "Инспекция по труда, гр. София, в частта им по т. 4 (в посоченото решение е отбелязано в частта по т. 3, но с решение № 626 от 04.02.2016 г. по адм. д. № 1148/2014 г., Административен съд - София-град е поправил очевидните фактически грешки, като навсякъде в текста на решението № 1366 от 09.03.2015 г. вместо " по т. 3" да се чете "по т. 4"). Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Център за градска мобилност" ЕАД с оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - София, чрез упълномощения си представител юрисконсулт Стоянова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 от КТ, са оспорените от касатора принудителни административни мерки (ПАМ), наложени на дружеството с предписание по т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № ИТП 1235/28.01.2014 г. на инспектори от Дирекция "Инспекция на труда" - София. Процесните принудителни административни мерки са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и се състоят в дадени преписания "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, да отстрани констатираните нарушения на трудовото законодателство, като при изменение на мястото и характера на работа на лица с намалена работоспособност, промяната да бъде извършвана в съответствие със здравословното състояние (да се взема становище от ТЕЛК, дали лицата могат да изпълняват новата длъжност), съгласно чл. 120, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 317, ал. 1 от КТ. За да отхвърли жалбата срещу посочените предписания, първоинстанционният съд е приел, че същите са законосъобразни като издадени от компетентен орган по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, при спазване на установената форма и без нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изложени са мотиви, че в случай на престой по чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят в изпълнение на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КТ следва да съобрази промяната на работното място и длъжност по време на престоя с квалификацията на работника или служителя и неговото здравословно състояние. Позовал се е на разпоредбата на чл. 317, ал. 1 от КТ, според която необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи (съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването, в процесния случай компетентна е ТЕЛК). Съдът е изложил съображения, че преместването на работника или служителя, които са с намалена работоспособност, не зависи от субективната преценка на работодателя, а са в компетентността на здравните органи, поради което и в процесния случай преместването на работниците, макар и временно, докато трае престоя (45 дни) е следвало да бъде извършено след издадено предписание от ТЕЛК, който да прецени здравословното състояние на лицата с оглед изпълнението на новата работа. При контрола за законосъобразност на предписанието по т. 4 съдът е извел обоснован извод, че характерът на разпоредбите на чл. 317, ал. 1 от КТ и чл. 120, ал. 2 от КТ и отношението им е като на обща към специална разпоредба, предвид систематичното им място в КТ, поради което правилно административният орган ги е задължил при престой и при производствена необходимост да се вземат предвид разпоредбите от Раздел III от кодекса - Специална закрила на лицата с намалена работоспособност. Решението на Административен съд - София-град, е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Следва да бъдат споделени изложените мотиви на решаващия състав във връзка с наведените доводи в касационната жалба, касаещи приложението на чл. 317, ал. 1 от КТ в случаите на престой и производствена необходимост. Кодекса на труда урежда специална закрила на някои категории работници и служители в глава петнадесета, като в раздел III от тази глава е предвидена специалната закрила на лицата с намалена работоспособност. Съгласно чл. 317, ал. 1 от КТ, уреждащ трудоустрояването на работниците и служителите, необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи, като в ал. 2 на същата норма е предвидено, че предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му, като при неизпълнение предписанието на здравните органи, той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 (арг. от чл. 317, ал. 3 и ал. 4 от КТ). В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че с ЕР № 1286/145/16.09.2008 г. на ТЕЛК - Общи и професионални болести на В. А. Й. й е определена 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза "астма" и противопоказни условия на труд - запрашена среда, неблагоприятен климат, натоварване на долните крайници. В посоченото експертно решение е отбелязано, че инвалидизираното лице работи на длъжността "контрольор", като здравният орган е отразено, че лицето може да продължи да работи при спазване на противопоказните условия на труд, посочени в т. 12 на експертното решение. В ЕР № 2306/119/17.09.2013 г., издадено от ТЕЛК - Психични заболявания София-град на лицето П. Т. Т., е определена 64 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза "посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром) и противопоказни условия на труд - тежък физически труд и значително психическо натоварване. В експертното решение на ТЕЛК е посочено, че лицето работи, като контрольор по РП, но здравните органи са дали предписание, че може да продължи да работи на същата длъжност при спазване на условията на т. 14. По делото няма спор, че е налице предписание и за двамата служители от здравните органи да продължат да работят, като контрольори в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София. Със заповед № РД - 09 - 309/29.11.2013 г. и заповед № РД - 09 - 308/29.11.2013 г. изпълнителният директор на дружеството е възложил на В. Й. и П. Т. да преминат на длъжност "работник, поддръжка" в отдел "Спирково стопанство" в дирекция "Обществен транспорт" за 45 календарни дни, считано от 02.12.2013 г. до 15.01.2014 г. включително, поради възникнала производствена необходимост, докладна записка № ВК-1343/27.11.2013 г. и на основание чл. 120 от КТ. И двамата работници са получили заповедите за преместване на основание чл. 120 от КТ при отказ да ги подпишат. Съгласно чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. С ал. 2 от посочената норма обаче се въвежда задължението за работодателя промяната да се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. Несъмнено посочената промяна, както на длъжността, така и в дирекцията към "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София се приема за преместване на работника на друга длъжност и на друго работно място и следва да бъде съобразено със здравословното му състояние, още повече, че лицата, които са с намалена работоспособност се ползват със специална закрила именно поради наличието на здравословни проблеми и съобразяване на работното им място и характера на длъжността, която изпълняват с предписанията, които здравните органи, в случая ТЕЛК дават на работодателите и съответно на работника или служителя. Нормата на чл. 317, ал. 3 от КТ на труда е императивна и е обвързана от санкция при неизпълнение - изплащане на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на касатора, че чл. 317, ал. 1 от КТ не следва да се прилага в процедурата по чл. 120, ал. 1 от КТ. В чл. 120, ал. 2 от КТ е посочено, че следва да се вземе предвид здравословното състояние на работника или служителя, а в конкретния случай по отношение на лицата с 50 % или над 50 % трайно намалена работоспособност, съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за трудоустрояването, предписания или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа, издава ТЕЛК. Няма спор, че в настоящия случай такива становища не са искани от здравните органи по отношение на В. Й. и П. Т. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като контролните органи са установили, че при изменение на мястото и характера на работата с горепосочените заповеди, промяната не е извършена в съответствие със здравословното състояние на Т. и Й., в нарушение на чл. 120, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 317, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не е взел становище от ТЕЛК, които да се произнесат, дали лицата могат да изпълняват новата длъжност, законосъобразно е наложена процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Следва да се отбележи също така, че длъжността, на която са преместени Й. и Т. за периода на производствена необходимост, не фигурира и в списъка на работните места, подходящи за трудоустроени лица, определен със заповед № РД-09-244/24.10.2013 г. на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София (л. 15 от делото). По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административен съд - София-град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция на труда" - София 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,