Решение № 296 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 983/2016 г.

Решение № 296 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 983/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по туризъм "Н. Й. В.", гр. К., против решение № 165 от 29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 232 по описа за 2015 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на училището против предписания на "Инспекция по труда" - гр. К., обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПРО 29926/17.07.2015 г. Изложени са доводи за необоснованост и нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда" - гр. К. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилския административен съд са предписанията, дадени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. К. с протокол за извършена проверка изх. № ПРО 29926 от 17.07.2015 г., с които на Професионална гимназия по туризъм "Н. Й. В.", гр. К., е предписано следното: по т. 1. Работодателят да не променя едностранно елементи на трудовото правоотношение без предварително съгласие на работника или служителя съгласно изискванията на чл. 118, ал. 1 от КТ; по т. 2 е дадено предписание, идентично на това по т. 1; по т. 3. Р. П. гимназия по туризъм "Н. Й. В.", гр. К., да начисли трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2015 г. и от 01.09.2014 г. до 14.09.2014 г. на Б. В. К. на длъжност "старши учител", общообразователен учебен предмет в гимназиален етап", уговорено с допълнително споразумение № 1033/06.07.2012 г., съгласно изискванията на чл. 128, т. 1 от КТ; по т. 4 предписанието е идентично на това по т. 3, но се отнася за период от 14.09.2014 г. до 30.06.2015 г.; по т. 5 и по т. 6 на работодателя е разпоредено да изплати на Б. В. К. начислените трудови възнаграждения по т. 3 и т. 4. Констатирано е намаление на работното време на учителя от 8 часа на 7 часа и на основното месечно трудово възнаграждение от 656 лв. на 653 лв. и на 631 лв. Решението на Административен съд - К., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът не е подложил на преценка събраните доказателства, съдържащи се в административната преписка и не е издирил относимите към фактите по делото специални материалноправни разпоредби. Пренебрегнал е обстоятелството, че дадени предписания от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б., отнасящи се за трудовото възнаграждение на същия учител, но за по-ранни периоди, са били отменени с влязлото в сила съдебно решение № 165 от 22.07.2013 г. по адм. д. № 90/2013 г. на Административен съд - К., оставено в сила с решение № 3707 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2013 г., VI о. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Със специалната норма на чл. 41б, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета, действащ до 01.08.2016 г. (отм., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г.), директорът на училището е оправомощен да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове. С чл. 3 от издадената по законова делегация Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета "основната месечна работна заплата за педагогическия персонал" е дефинирана като възнаграждение за изпълнението на нормата преподавателска работа и другите трудови задължения, присъщи за длъжността в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор продължителност на работното време. Индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическия персонал при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 1 по длъжностни нива (чл. 4, ал. 1). Изключения от минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическия персонал се допускат в регламентираните хипотези от чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 04.01.2010 г. С чл. 4, ал. 4 от същата наредба е предвидено, че когато в началото на учебната година се определи по-ниска индивидуална норма преподавателска работа от досегашната или по време на учебните занятия определената индивидуална норма се намали, основната работна заплата се намалява пропорционално на намалението на нормата. От страна на работодателя се твърди, че по отношение на госпожа Б. К. е било налице изключението по цитираната т. 2: индивидуалната норма преподавателска работа на учителите по български език и литература е под установената минимална норма задължителна преподавателска работа. В административната преписка са приложени списък - обр. № 1 на учебното заведение, щатно разписание по длъжности, в сила от 15.09.2014 г., поименно разписание на длъжностите и работните заплати. Събраните доказателства не са били разгледани и обсъдени от административния орган, който се е позовал на решение № 141 от 08.08.2014 г. по адм. д. № 176/2014 г. на Административен съд - С. З., оставено в сила с решение № 2835 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2014 г., VI о., без да отчете съществените различия в спорните по делото факти, които са от значение за прилагането на закона: открито ново щатно място при недостатъчен хорариум по немски език за две щатни бройки учителски длъжности на пълно работно време и видима разлика в разпределението на часовете за преподаване между учителите. Въз основа на тази констатация е бил направен извод, че определената по-ниска индивидуална работа на учителя под установения минимум е в нарушение на изискванията на нормативен акт и не може да бъде годно основание за едностранно изменение на трудовия договор. В разглеждания случай не се спори относно законосъобразното намаляване на индивидуалната норма на преподавателска работа. Доводите на училището и обстоятелствата във връзка с преподавателския норматив (нормата на преподавателска работа) на конкретния учител, по отношение на който са дадени предписания за начисляване и изплащане на суми за трудови възнаграждения, не са били обсъдени. Контролният орган се е позовал на чл. 128, точка 2 от КТ, която задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, но не е направил констатации във връзка с извършената от служителя работа и подлежащите на заплащане суми при прилагането на Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета. Не са дадени предписания във връзка с нормалната продължителност на работното време на служителя съгласно глава седма, раздел първи от КТ, като се има предвид констатираната по-малка продължителност на работния ден, който за процесните периоди е бил намален от 8 на 7 часа. Принудителните административни мерки по чл. 404 от КТ се прилагат с издаване на индивидуален административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. На основание чл. 35 от АПК актът за прилагане на принудителни мерки следва да бъде издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при обсъждане на дадените обяснения и направените възражения от заинтересованите граждани и организации. При издаването на оспорените задължителни предписания са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, които са довели до материалната им незаконосъобразност. Задължителните предписания чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ се дават на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс, но не и за разрешаване на спорове между работодателите и наетите на работа работници или служители, в случая относно дължимите трудови възнаграждения. Ако задължителното предписание е издадено по искане на работника или служителя, както е изяснено в съдебното заседание на 06.10.2015 г., то има действие само до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда (чл. 404, ал. 3 от КТ). Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с което оспореният акт бъде отменен. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ Върховният административен съд, шесто отделение,