Решение № 9091 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2014 г.

Решение № 9091 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Владимир Николаев Бояджиев от гр. Бургас срещу решение № 756 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 9803 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-725/24.09.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на чл. 41, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-725 от 24.09.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, с което е отхвърлена жалбата на Владимир Николаев Бояджиев от гр. Бургас срещу размера на изплатеното му парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.02.2012 г. до 31.07.2012 г. въз основа на болнични листове № № 0082227/05.03.2012 г., 0098370/05.04.2012 г., 0098535/03.05.2012 г., 0098789/05.06.2012 г., 0098948/03.07.2012 г. (дневен размер от 9.386 лв.). Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 41, ал. 1 от КСО. Съдържанието на разпоредбата не следва да се извежда само от буквалното й граматическо тълкуване, а с оглед смисъла и целите, за които е приета, систематичното й място и връзката й с други разпоредби, обуславящи прилагането й. За да приеме, че във всички хипотези на осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност се изчислява върху осигурителен доход за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, съдът се е позовал на съдържанието на алинеи 2 и 3 на чл. 41, които не разграничават самоосигуряващите се лица от тези, заети по трудово правоотношение. С алинеи 2 и 3 е определено какъв доход следва да се вземе предвид за периода по ал. 1, когато лицето не е било осигурено, ползвало е отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, или за отглеждане на малко дете, или е било осигурено по законодателството на друга държава при условията на международен договор, по който Република България е страна. От съвкупния анализ на всички разпоредби, относими към изчисляването на паричните обезщетения, следва, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1 от КСО законодателят има предвид осигурителния доход за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността. Ако е имал предвид изчисляването на паричното обезщетение на лицата, работещи по трудово правоотношение, да се извършва върху осигурителния доход за месеца, в който е настъпила неработоспособността, е щял изрично да го предвиди. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Като неоснователни се преценяват касационните доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 41, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК. За всички категории лица, осигурени за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 1 или на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване възниква, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася само за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Механизмът за определяне на възнаграждението, от което се изчислява обезщетението по чл. 40, ал. 1 от КСО, е уреден в чл. 41, ал. 1 - 5 от КСО. Съгласно текста на чл. 41, ал. 1, изр. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Липсата на препинателен знак след "майчинство" преди думите "за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. " граматически води до прочит, че предвиденият период се отнася само за самоосигуряващите се лица. Подобно буквално тълкуване би означавало, че в закона съществува празнота относно периода, който се взема предвид при определяне на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, изпълняващи императивното условие по чл. 40, ал. 1 от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност шест месеца. Когато разпоредбата е неясна, нейният смисъл следва да се изясни съобразно правилото на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като се вземе предвид смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато разпоредбата е непълна, прилагането й се извършва съобразно ал. 2 на чл. 46, като се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Както е установил и първоинстанционният съд, периодът от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, е релевантен при изчисляване на размерите и на останалите парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване, вкл. при трудоустрояване на работещите по трудово правоотношение съгласно чл. 47 от КСО. Поставена на логическо и систематическо правно тълкуване, разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО изразява законодателна воля за определяне на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност на база среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, както за самоосигуряващите се лица, така и за осигурените лица по чл. 4, ал. 1, които упражняват трудова дейност по трудово или приравнено на трудово правоотношение. Осигурителният орган действа в условията на обвързана компетентност, няма избор между две или повече законосъобразни възможности и не може да приложи механизъм, различен от нормативно уредения в чл. 41, ал. 1 от КСО за определяне и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, с която в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция - ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г.). С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд - Общо събрание на колегиите, е приел, че в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е бил представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин административен орган. В първоинстанционното производство ТП на НОИ - София - град е било представлявана от юрисконсулт, който своевременно е отправил искане за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,