Определение № 10455 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2025 г.

Производството е образувано по искане, посочено като молба за възобновяване, от В. Б. К. от [населено място], чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 610 от 14.07.2025 г. по адм.д. № 151/2025 г. на Административен съд - Разград. Съдът с решението си е отменил постановено по анд № 37/25 г. на Районен съд - Кубрат решение, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-0290-000534/ 15.05.2024 г. на началника на група "Охранителна полиция" в Районно управление - Кубрат, по жалба на В. К.. Вместо него по същество административният съд е потвърдил оспореното наказателно постановление, издадено по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Решението на административния съд като окончателно е влязло в сила. В. Б. К. иска неговата отмяна по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В изложението си твърди, че в мотивите на решението си касационната инстанция е приела неправилност на решението на районния съд поради неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на закона. Според искателя административният съд е приел за недоказани фактите относно начина на придобиване на процесния лек автомобил и конкретния повод за предприетото пътуване за отстраняване на техническа повреда. Твърди, че въпреки процесуалната активност в производството той не е знаел за регистрацията на МПС и не е представил доказателства за това. Сочи, че представената с настоящото искане декларация на собственика на автомобила е ново доказателство, установяващо относими към спора нови обстоятелства. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - Разград. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва искането като недопустимо за разглеждане по реда на чл. 237 и сл. АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд приема искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Макар и именувано "молба за възобновяване", искането на В. К. е за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 237 и сл. АПК с наведени твърдения, сочещи основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство в кодекса е строго дефиниран и неговият предмет, като същото се прилага само за изрично посочените в АПК категории съдебни актове, в чийто обхват не попада влязлото в сила решение на Административния съд - Разград, постановено във връзка с оспорване на наказателно постановление. Възможността за съдебна защита срещу наказателни постановления е регламентирана в ЗАНН, а не в АПК. Съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен в производство по реда на чл. 63в ЗАНН, уреждащ касационното оспорване на съдебни актове, издадени при обжалване на наказателни постановления. Като специален по отношение на АПК нормативен акт, ЗАНН намира приложение винаги, когато изрично регламентира процесуални средства за съдебна защита и няма изрично препращане към процесуалните правила на Кодекса. В случая специалният закон предвижда извънреден, извънинстанционен контрол върху влезлите в сила актове на съда по дела с административнонаказателен характер, каквото е проведеното съдебно производство, с процедура, уредена в чл.70 - 73 ЗАНН. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. В ЗАНН са регламентирани сроковете за предявяване на искане за възобновяване на административнонаказателните производства (чл. 71, ал. 1), основанията за възобновяване (чл. 70, ал. 2) и легитимираните да правят такова искане субекти (чл. 72, ал. 1). Тази регламентация изключва приложението на общата уредба за отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 237 и сл. АПК. Кодексът се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд - Разград следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд