Решение № 32 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 509/2010 г.

Решение № 32 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 509/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Х. Х. Б., чрез пълномощника му адвокат В. К. И., против решение от 4.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3055 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав, с което е отменено решение от 27.05.2005 г., поправено с решение от 29.10.2009 г. по гр. д. № 6372/2004 г. на Софийски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Х. Х. Б. против А. Е. Ц. ревандикационен иск по отношение 1/2 ид. ч. от УПИ II-166 в кв. 8, местност "О. к." - София с площ от 777 кв. м. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че предпоставката по чл. 1 З. отчужденият имот да съществува реално до размера, в който е бил отчужден, не е налице. Ответникът по касационната жалба А. Е. Ц. не изразява становище по същата. С определение № 1019 от 27.10.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на съда по въпроса дали промени в недвижим имот в резултат на благоустройствени изменения са пречка за възстановяване на собствеността с оглед изискването на чл. 1, ал. 1 З. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени с тълкуването по Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК. Въззивното решение е постановено по иск, основан на твърденията, че ищецът е съсобственик на процесния имот, тъй като от негов наследодател е отчуждена по ЗОЕГПНС 1/3 ид. ч. от нива с площ от 2328 кв. м.; през 1955 г. е прекратена съсобствеността между държавата и останалите съсобственици, като имота е разделен на два реални дяла - един за държавата и един за съсобствениците-физически лица; с влизане в сила на З. е възстановена собствеността върху място от около 776 кв. м. и през 1995 г. по силата на дворищнорегулационен план е създаден съсобствен парцел, в който е включен част от възстановения на ищеца имот, като частите в съсобствеността на общия парцел са равни съгласно чл. 31, ал. 1 З. (отм.). Въззивният съд е приел за установено придобиването на имота и отчуждаването на 1/3 ид. ч. от наследодателката на ищеца В. Б. и чрез експертно заключение е проследил регулационното отреждане на имота, който не е бил заснет като самостоятелен по плана от 1984 г., а само част от него е нанесена като имот пл. № 166, като по плана от 1995 г. 275 кв. м. от бившия имот, права от който са отчуждени от В. Б. и по делбата от 1955 г. са включени в новообразувания парцел IIIа-1386, собственост на Софжилфонд и деактувани със заповед № РД-57-675/1.07.1996 г. като възстановени на наследници на В. Б., са включени в процесния УПИ II-166. При тези факти е направен извод, че след извършване на делбата от 1955 г., при която 1/3 част от отчуждения имот, заедно с част от друг имот е включена в новообразуван парцел /IIIа-1386/, недвижимият имот, права от който са били одържавени по ЗОЕГПНС, е престанал да съществува като реален, самостоятелен обект на собственост, а след като не съществува обекта на отчуждаване, не може да се възстанови собствеността върху него. Изводът на съда, че след като е налице делба и регулационна промяна имотът не съществува реално, са направени в противоречие[населено място] решение № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК в мотивите на което е прието, че ако в резултат на благоустройствени изменения имотът се е трансформирал, то той пак би подлежал на възстановяване, но само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Както е прието с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/1995 г., ОСГК промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти /следва да се разбира и за хипотезата, когато към момента на влизане в сила на З. или към 22.11.1997 г., този имот не съществува като отделна кадастрална единица/, сами по себе си не са пречка за реституцията. Такава пречка би била налице когато след промяната на предназначението му, отчужден незастроен имот е бил застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др. подобни/, предназначението на такъв имот би се оказало дотолкова съществено променено, че той реално вече няма да съществува до размерите, в които е бил отчужден. С оглед горното тълкуване следва, че по силата на чл. 1 З. на ищеца е възстановена собствеността на реално съществуващата част от бившия имот на В. Б., която видно от комбинираната скица към експертното заключение от 8.06.2006 г. е с площ 776 кв. м. Към момента на реституцията имотът не е бил нанесен по кадастралния план от 1984 г., а част от него, разположена в югоизточния му ъгъл е заснета и нанесена като имот пл. № 166. Със заповед № РД-50-09-199/217.03.1995 г. е одобрена Частичен регулационен план, по който за имот пл. № 166 е отреден парцел II, в който попадат 275 кв. м. от възстановения на ищеца имот. Тезата в исковата молба е, че чрез урегулирането на двата съседни имота през 1995 г. е възникнала съсобственост върху парцела, като на основание чл. 31, ал. 1 З. (отм.) частите в съсобствеността между ищеца и ответника са равни. Съгласно действалата към 1995 г. редакция на чл. 28, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 29, ал. 1 З. (отм.) при предвидено малко и средноетажно застрояване /какъвто е настоящия случай/ могат да се образуват съсобствени парцели от: а) съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти; б) съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти; в) съседни имоти по букви "а" и "б". Следователно съсобственост върху новосъздадения парцел възниква единствено, ако урегулирането му е извършено от два или повече съседни имоти, собственост на различни лица при спазване условията на чл. 29, ал. 1 З. (отм.). От представеното копие от регулационния план от 1995 за парцел II е видно, че същия е отреден само за един имот - пл. № 166 - следователно липсва воля на административния орган за урегулиране на два съседни имота при условията на чл. 29, ал. 1 З. (отм.), поради което не възниква съсобственост съгласно чл. 29, ал. 3 З. (отм.) и ищецът не се легитимира като съсобственик на парцела, сега УПИ II-166. В обобщение, макар и по мотиви, различни от изложените в атакуваното решение, крайният извод на съда за неоснователност на иска е законосъобразен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение