Определение № 330 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ситиком Рила“ ЕООД, подадена от пълномощника на дружеството адв. М. А., срещу постановеното в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивно решение № 559 от 03.02.2023 г. по въззивно гр. д. № 9265/2021 г. на Софийския градски съд. В процеса на администриране на касационната жалба въззивният съд е констатирал, че същата е подадена чрез ССЕВ на 17.03.2023 г. - петък, а препис от въззивното решение е връчен на 16.02.2023 г., с оглед на което е указал на касатора да ангажира доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК. В изпълнение на указанията адв.А. е представила пространно „допълнение към касационна жалба“, в което заявява, че въззивното решение не е надлежно връчено, с оглед на което изобщо не е започнал да тече срокът за неговото обжалване. Изтъква, че в о.с.з. на 08.03.2022 г. пред първоинстанционния съд е представено адвокатско пълномощно, с което управителят на дружеството И. Гривнин упълномощава адв.Ф. Розов да осъществява процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Адресът на кантората му бил отразен в договора за правна защита и съдействие.Като връчил въззивното решение на адреса на „Ситиком Рила“ ЕООД въззивният съд извършил нарушение на чл. 39, вр. чл. 51 ГПК. Освен това в призовката бил допуснат пропуск, като адресът на дружеството не бил пълно посочен – липсвало отбелязване на номера на офиса, в който се помещава /офис № 22/. В условията на евентуалност се моли за възстановяване на срока за касационно обжалване при условията на чл. 64, ал. 2 ГПК. Насрещната страна - Р. С. Т. оспорва жалбата в писмен отговор чрез адв. И. П..Изтъква нейната недопустимост, като постъпила след срока за ожалбане. Изразява несъгласие с оплакванията относно редовността на връчените на касатора съобщения. Подчертава, че препис от въззивното решение е изпратен на посочения във въззивната жалба адрес, като никъде по делото не е указван адрес за връчване на съобщенията – този в кантората на адв. Розов. Счита за ирелевантен фактът, че липсва посочен номер на офис в призовката, след като връчването е надлежно удостоверено от призовкаря, като лицето, приело съобщението, е посочило имената и изпълняваната длъжност. За да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., съобразява следното: В практиката на ВКС е установено разбирането,че при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Същевременно редовността на връчването не се засяга, ако страната е получила призовката или съобщението лично Когато съобщението е действително достигнало до страната, то връчването му следва да се приеме за редовно.Законът не е установил категорично изискване за спазване на определена поредност при връчване на призовките и съобщенията.Ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл.50, ал. 3 ГПК, връчването следва да се счита за редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната ( решение № 31 от 16.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2781/2019 г., ІІ т. о).В хипотеза на призоваване на юридическо лице - търговец, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно, дори да не е спазен чл. 39, ал. 1 ГПК, когато съобщението е връчено на законния му представител – в този смисъл напр. определение № 90 от 24.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 321/2021 г., I т. о., решение № 149 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2019 г., III г. о., решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. .При преценка за надлежно връчване на съобщения установените в ГПК правила не следва да бъдат прилагани абстрактно и без връзка с конкретните обстоятелства. Наличието на пълномощник по делото само по себе си не е достатъчно, за да се дерогира принципно установеното в чл. 38, ал. 1 ГПК правило, че съобщенията се връчват на адреса, който е посочен по делото /в този смисъл и определение № 47 от 22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/ 2009 г., ІІ т. о./ Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната,отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда /решение № 95 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2020 г., IV г. о./ Няма съмнение, че страната разполага с правото да посочи адрес за връчване на книжа, включително различен от нейния и този на пълномощника ѝ по делото. Само когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, тогава за съда възниква задължение да ги изпраща именно на това посочено лице. В случая съдебен адресат не е посочван по делото, като единственото място, на което е обозначен адрес на кантората на адв. Ф. Розов, е в договора за правна помощ,представен пред първоинстанционния съд. В изготвената от адв. Розов въззивна жалба е бил посочен единствено адресът на дружеството – [населено място], [улица], ет. 2, офис 22. На този адрес са били връчени указанията за внасяне на държавна такса, изпълнени в срок, със „заявление“ вх. № 142037 от 07.07.2022 г ,депозирано от адв. Розов. В него отново фигурира адресът на [улица]. Касателно връчването, адвокатска кантора не е посочена и в тази молба.Впоследствие, на същия адрес страната е уведомена и за насроченото открито съдебно заседание. Поради това, като е връчил съдебното решение на последния посочен от страната по делото адрес / това е и единственият изрично обозначен адрес в изходящо от страната или неин представител до съда изявление/, съдът се е съобразил с правилото на чл. 38, ал. 1 ГПК. ( в този смисъл определение № 775 от 13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 621/2012 г., IV г. о.на ВКС) Съобщението е прието от С. Х. – „мениджер“ с дата 16.02.2023 г. Пропускът да се отбележи в призовката номерът на офиса не е достатъчно съществен за опорочаване на процедурата по връчване.Касаторът не е възразил посоченото лице да е негов служител,а освен това се установява, че същият е получавал и други призовки по делото- пред първоинстанционния съд е приел призовка за открито съдебно заседание /л. 61 от делото/. В заключение,решаващо за преценката по чл. 283 ГПК се явява обстоятелството, че адресът на [улица]е последователно посочван от „Ситиком Рила“ ЕООД във всички отправяни до съда изявления, включително депозираните от пълномощника адв.Розов ,без да е имало възражения срещу връчването на книжа на този адрес.Позоваване на разпоредбата на чл. 39 ГПК също следва да е в съгласие с установения в чл.3 ГПК принцип за добросъвестностто упражняване на процесуалните права. В случая фактите навеждат на извода, че съобщенията са достигали до техния адресат своевременно, поради което липсва основание да се приеме за ненадлежно връчването на въззивното решение.Ето защо постъпилата касационна жалба следва да се остави без разглеждане, поради просрочие,доколкото съобщението за въззивното решение е връчено на 16.02.2023 г. – четвъртък, а касационната жалба е подадена на 17.03.2023г. ,работен ден, след като срокът е изтекъл. По евентуалното искане с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК настоящият състав не може да се произнася на този етап. Молбата за възстановяване на срок за обжалване се разглежда само ако съдебният акт за връщане на жалбата като просрочена влезе в сила. Само тогава има срок, който е пропуснат и подлежи на възстановяване при условията на чл. 64 ГПК - определение № 59 от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/2021 г., I т. о. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответната страна Р. С. Т. има право на разноски съобразно представените договор от 24.04.2023 г. и платежни нареждания, в размер на сумата 937,88 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.