Определение № 2636 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2025 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Г. В. К. срещу разпореждане № 1398/26.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 193/2025 г. на Апелативен съд София, за връщане на частната му жалба срещу определение № 549/24.02.2025 г. по делото, с което се потвърждава отказ на първоинстанционния съд да му бъде предоставена правна помощ, на основание чл.23, ал.3, вр.чл.21, т.2 ЗПрП. Според жалбоподателя, разпореждането е неправилно поради това, че от него не става ясно по кое дело и коя негова частна жалба се връща като процесуално недопустима. Отделно твърди злоупотреба с право от съдебния състав, постановил обжалваното определение, поради което иска да се отмени връщането на частната жалба и да се върне делото за решаване от друг състав на апелативния съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че частната жалба от 11.04.2025 г. /вх.№ 50670/08.04.2025г./ е подадена в срок и срещу съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следното: В Софийски градски съд е подадена искова молба от Г. В. К. против Софийски районен съд за сумата 100 000 евро, представляваща обезщетение за нанесени вреди поради злоупотреба с право, нарушаване на основни човешки права, ограничаване на достъпа до правосъдие и правото на Европейския съюз, въз основа на която е образувано гр.д.№ 6848/ 2024 г. С определение № 18956/25.11.2024 г. на докладчика по делото, искането на ищеца за правна помощ под формата на процесуално представителство е отказано, с оглед предмета на делото и интересите на правосъдието, а отказът е потвърден по ч.гр.д.№ 193/2025 г. от Софийския апелативен съд. С разпореждане № 1398 от 26.03.2025 г., подадената частна касационна жалба на ищеца е била върната, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Разпореждането е съобразено със закона и следва да се потвърди. Налице е съдебен акт, в който са посочени съдебен състав, номер на делото, по което е постановено разпореждането за връщане, входящ номер и подател на частната жалба. Предметът на делото е индивидуализиран в достатъчна степен, за да се осигури възможност на страната да разбере в кое производство и по коя жалба се постановява връщането й. Съгласно чл.95, ал.6 ГПК, определението на втората инстанция срещу отказа за предоставяне на правна помощ не подлежи на обжалване. Ето защо, постъпилата частна касационна жалба правилно е била върната като недопустима, а обжалваното разпореждане за връщането й следва да се потвърди като обосновано и законосъобразно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение