Определение № 2747 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Виноград“ АД - гр. Перущица, Пловдивска област, чрез адв. Р. Станимиров срещу определение № 346/11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 55/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на Решение № Р-692/32-681968/20.12.2023 г., издадено от директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК е отнет Лиценз № 663 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието му. Жалбоподателят поддържа възражение за незаконосъобразност на постановеното определение, като излага оплаквания, че предварителното изпълнение на акта ще доведе до трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, изразяващи се в прекратяване дейността на дружеството, във връзка с което представя доказателства. С допълнение към частната жалба представя доказателства за липсата на публични задължения. Иска обжалваното определение като неправилно да бъде отменено. Ответникът по частната жалба директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Енева в писмен отговор оспорва основателността й и моли обжалваното определение като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С посоченото по-горе решение на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК е отнет Лиценз № 663 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNCA00464000 и идентификационен номер на данъчен склад – BGNCA00464001, с адрес на склада: гр. Перущица, имот с № 000527, община Перущица, област Пловдив и е прекратено действието на същия лиценз на лицензирания складодържател „Виноград“ АД. На основание чл. 53, ал. 3 ЗАДС решеинето подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на посочения по-горе индивидуален административен акт, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че в случая не е доказана възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, като в подкрепа на изложените от страна на лицето твърдения за вредата, която предварителното изпълнение на акта би нанесло, не са представени никакви доказателства. По изложените мотиви, административния съд е обосновал краен извод за неоснователност на подаденото искане за спиране на предварителното изпълнение на процесното решение. Обжалваното определение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спирането на допуснато по силата на чл. 53, ал. 3 ЗАДС предварително изпълнение е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Правилно съдът е определил, че доказателствената тежест за установяване на значителна и трудно поправима вреда, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК, към която препраща ал. 4 на същата разпоредба от АПК е върху оспорилия акта за отнемането на лиценза. Последното изречение на ал. 2 на сочения текст предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Както основателно посочва и частният жалбоподател, налице са доказателства, установяващи реалната опасност от настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Налице са и нови обстоятелства, а както се посочи по – горе, наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. По делото не е спорно обстоятелството, че лицензът, издаден на „Виноград“ АД е за управление на данъчен склад за производството и складирането на акцизни стоки – вина, под режим отложено плащане на акциз, както и за тихи вина под режим „отложено плащане“ на основание чл. 31, т. 2ЗАДС. С отнемането на лиценза дружеството губи качеството лицензиран складодържател, което води до прекратяване на дейността му и до възникване на задължение за плащане на акциз, поради отпадане режима на „отложено плащане“ при липса на лиценз. В контекста на изложеното и предвид допълнително представените пред настоящата инстанция договори с контрагенти на „Виноград“ АД с договорени задължения за плащане на неустойки при неизпълнението им, се обуславя изводът за наличието на реална опасност от настъпването на значителни вреди от предварителното изпълнение на процесното решение, изразяващи се във финансови загуби Представените с частната жалба договори са: 3 бр. дистрибуторски договори от 04.07.2023 г., 20.11.2023 г. и 30.11.2023 г., както и 2 бр. договори от 01.07.2019 г. и от 02.10.2023 г. за покупко - продажба на вино "Естера - Вини" ЕООД (по който "Виноград" АД е продавач) и "Шато Данубия" АД (по който "Виноград" АД е купувач). Не е спорно и обстоятелството, че обжалваното решение е издадено въз основа на наличието на публични задължения на „Виноград“ АД в размер на 58 520,71 лв., формирани от декларирани и невнесени в срок данъци и задължителни осигурителни вноски, които не са погасени в законоустановените срокове, не са по невлезли в сила актове, не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение с изх. № 160202400019406/23.01.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив при ЦУ на НАП, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, в уверение на обстоятелството, че към 23.01.2024 г. „Виноград“ АД, представлявано от А. Табов, няма задължения. Установяването на наличието или липсата на задължения на дружеството, респ. наличието или липсата на предпоставки за отнемане на лиценза и прекратяване на действието му не е предмет на настоящия спор, като настоящият състав не може да обсъжда факти и обстоятелства относими към законосъобразността на решението, но изложените по - горе данни, обсъдени ведно със съществуващата опасност от понасянето на вреди, обуславят извод за наличието на законоустановените условия за спиране на предварителното изпълнение на решението по смисъла на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК и искането, предявено от „Виноград“ АД, се явява основателно. Като е отхвърлил същото, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и на основание чл. 235 АПК да се постанови друго, с което допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Решение № Р-692/32-681968/20.12.2023 г., издадено от директора на Агенция „Митници“ бъде спряно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение