Определение № 1814 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Постъпила е молба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Т. Попова за изменение на решение № 12558/14.12.2023 г. по адм. дело № 4694/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. В искането се твърди, че съдът е присъдил разноски за касационната инстанция в размер, определен неправилно с оглед действащите по време разпоредби на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което излага доводи, че присъденото в полза на НАП възнаграждение следва да бъде в по – висок размер. Позовава се на практика на Върховния административен съд. Ответникът – „Лайф Корпорейшън“ ЕООД – гр. София не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането е процесуално допустимо на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Предмет на касационен контрол е било решение № 8086/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 677/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което жалбата на „Лайф Корпорейшън“ ЕООД – гр. София против РА № Р – 22221018008158 – 091 – 001/31.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит за данъчен период от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 205 947,07 лв. и лихви – 17 523,15 лв. е отхвърлена като неоснователна. С решение № 12558/14.12.2023 г. по адм. дело № 4694/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение касационната жалба на „Лайф Корпорейшън“ ЕООД – гр. София е отхвърлена като неоснователна и е оставено в сила решение № 8086/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 677/2020 г. по описа на Административен съд, София – град. Със същото решение в полза на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 4 764 лв. За да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация следва да е налице осъществена защита от надлежно представляващ директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП юрисконсулт, както и да е заявено искане за присъждане на разноските. В случая са налице и двете предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В действителност, както се сочи и в молбата, с постановеното решение, касационната инстанция е присъдила разноски в размер, претендиран пред първоинстанционния съд, при действието на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. Дължимото в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение следва да бъде изчислено върху обжалваемия материален интерес, а именно за сумата от 223 470,22 лв. по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата по време редакция, поради което юрисконсултското възнаграждение възлиза на 13 588,81 лв., от която сума е присъдена сумата от 4 764 лв. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искането е основателно и следва да се измени посоченото по - горе решение на ВАС, Първо отделение в частта за разноските от 4 764 лв. на 13 588,81 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1, предл 1 ГПК Върховният административен съд, Първо отделение