Определение № 10449 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. В. против определение № 8155 от 10.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5196/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност иска спиране на производството по делото до приключване на водения гражданскоправен спор с влязло в сила решение. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на И. И. В. срещу заповед № САГ24-РА53-30/12.01.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) по реда на чл. 16 ЗУТ в териториални граници: на север – по ос на улица о.т.205 – о.т.200 (ул. „8-ми декември“); на изток – по ос на улица о.т.200-о.т.366 ([улица]); на юг и югозапад и запад – регулационната граница на кв.150 и по ос на улица о.т. 333 – о.т. 205 ([улица]), за създаване на УПИ в нови квартали, както следва: в кв.101-УПИ І-2246,1968, УПИ ІІ-2566, УПИ ІІІ-2492, УПИ ІV-2713, УПИ V-6068, УПИ VІ-1722 „за ЖС, ОО, ПГ и ТП“, УПИ VІІ-„за детско заведение“; кв.102- УПИ І-2983, УПИ ІІ-2492, УПИ ІІІ-2492, УПИ ІV-2213, 2565, УПИ V-3073, УПИ VІ-3072и УПИ VІІ-4400,4564,6094 „за ЖС, ОО, ПГ и ТП“, заедно с прилежащите улици и алея в проектния обхват, м. „Студентски град“, район „Студентски“ и план-схеми по чл.108, ал.2 ЗУТ по части „Водоснабдяване“, „Топлоснабдяване“ и „Електроснабдяване“, в обхвата на разработката. С разпореждане № 7144 от 03.06.2024 г. съдът оставя жалбата без движение с указания жалбоподателят в 7 дневен срок от получаване на съобщението за оставане на жалбата без движение да уточни от чие име подава същата – от свое като физическо лице или от името на „Лъки-ай-джи“ ООД; ако подава от името на дружеството да представи доказателства за съществуването и представителството на дружеството, предвид извършената от съда служебна справка в Търговския регистър, от която установява, че дружеството е заличено; да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв., ако жалбата е подадена от физическо лице, както и доказателства, че имотът е включен в ликвидационен дял, който е получил – чл. 123 Търговския закон, съответно 50 лв., ако жалбата е подадена от дружеството като представи съответните за това документи по делото. На 07.06.2024 г. В. депозира молба, в която уточнява, че жалбата е депозирана от него в качеството му на физическо лице. Уточнява, че легитимацията му на заинтересована страна произтича от наличието на висящ спор за собственост за ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1605.1722 като при положителен изход на спора ще притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху този имот. С обжалваното определение Административен съд София - град на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ оставя без разглеждане жалбата на И. В. като недопустима и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за И. В. не е налице изискуемата активна процесуална легитимация по чл. 131 ЗУТ, тъй като въпреки дадената му от съда възможност, същият не представя документи, легитимиращи го като собственик на имот в обхвата на разработката. Констатира, че представеният по делото нотариален акт легитимира „Лъки-ай-джи“ ООД като собственик на имота, което дружество е заличено и не съществува като правен субект. Сочи, че В. не представя доказателства, че ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1605.1722 е включена в ликвидационен дял, който В. получава, за което са му дадени указания с разпореждането на съда. По тези съображения съдът оставя без разглеждане жалбата на В. и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за оспорващият И. В. липсва правен интерес, по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ, да оспори заповедта, тъй като не представя доказателства, легитимиращи го като собственик или носител на ограничени вещни права на засегнат от разработката имот. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица, освен собствениците са и носителите на ограничени вещни права, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Жалбоподателят не представя доказателства за собственост, а такива не са представени и пред настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че правният му интерес произтича от висящ спор за собственост, образуван по негова искова молба пред Софийски районен съд с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността във вр. с чл. 124 ГПК, както и предявен инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 ГПК за 1/2 ид.ч от имот с идентификатор 68134.1605.1722, върху който счита, че притежава собственост. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на оспорването на административен акт. Правният интерес от оспорването се преценява към момента на подаване на жалбата при твърдение за незаконосъобразност на оспорен административен акт. Това важи и за случаите, когато ако към момента на издаване на оспорения акт, лицето е имало право на жалба, но впоследствие е изгубило това право – то жалбата е недопустима. Това следва и от разпоредбата на чл. 131 ал. 1, според която засегнати от одобрен ПУП са собствениците или носителите на ограничени вещни права в засегнат имот или собствениците на съседни имоти при посочените в ал. 2 условия. При упражняване на правото на жалба съответно засегнатото лице следва да е собственик към момента на подаване на жалбата, което в случая не е налице. Ето защо изводът на първоинстанционният съд за недопустимост на оспорването е законосъобразен. Искането, направено от жалбоподателя, за спиране на производството по настоящото дело, е неоснователно. За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва да съществува такава връзка между делата, че едното да е обуславящо за другото, т. е. решението по преюдициалното дело да е не само относимо, но и от съществено значение за произнасянето по същество, в случая - относно законосъобразността на процесната заповед, каквато връзка, в случая не е налице. Невъзможността на жалбоподателя да се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право върху имот, включен в обхвата на обжалваната заповед, към момента на подаване на жалбата, изключва правния интерес от оспорване на административния акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,