Определение № 3778 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2025 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Х. И. срещу определение № 5936/ 20.02.2025г. по адм.д. № 9916/2024г. на Административен съд- София град, Второ отделение, 48 състав, с което е оставена без разглеждане нейната жалба срещу Решение № СОА24- РИ01-161/ 09.09.2024г. на Кмета на Столична община, с което е прекратено административното производство по адм. преписка № СОА19-ВК08-8305/ 2019г., свързана с преписка № СОА21-ГР94-152/2021г. От частната жалба могат да бъдат извлечени доводи за необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяната му и постановяване на "доплащане на жилището находящо се в район Триадица, [жк], [адрес]. Ответникът – Кметът на Столична община, не е изразил становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Х. И. срещу Решение № СОА24- РИ01-161/ 09.09.2024г. на Кмета на Столична община, с което е прекратено административното производство по адм. преписка № СОА19-ВК08-8305/ 2019г., свързана с преписка № СОА21-ГР94-152/2021г. За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че в случая процесната заповед не засяга субективно право или законен интерес на Н. Х. И., поради което и образуваното по нейна жалба производство е недопустимо. Обжалваното определение е правилно. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. С разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК е определен кръга на лицата, които са активно легитимирани да оспорят административен акт. Това са тези, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които той поражда задължения. Релевантното, по смисъла на законовата разпоредба, "засягане" обуславя правния интерес от оспорването. По смисъла на чл.147, ал.1 от АПК и в контекста на нормата на чл. 120, ал. 2 от КРБ, положителната процесуална предпоставка включва пряко, непосредствено и лично накърняване или застрашаване на законни права, свободи или интереси за подателя на жалбата. Само това „засягане” обуславя значим за правото интерес от оспорването и прави засегнатото лице надлежна страна в производството по оспорване на административния акт. Безспорно право на жалба имат и лица, които не са адресати на индивидуалния административен акт, ако същият засяга или застрашава техни права, интереси и свободи. В случая оспорваният административен акт не засяга пряко лични, правно защитими права и свободи на частната жалбоподателка, тъй като, както обосновано е установил административният съд, тя не е адресат на акта, нито е страна в административното производство по придобиване на жилището, доколкото титуляр на настанителната заповед е Д. И.- нейн пълнолетен син. Административното правосъдие е средство за защита на гражданите срещу актове или действия /бездействия/ на административни органи. Както е прието от Конституционния съд в решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., "Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица. От този критерий следва да се ръководят и съдилищата. В тези случаи гражданите и юридическите лица могат да упражнят правото си на защита по чл. 56 от Конституцията чрез съдебното обжалване на административния акт - чл. 120, ал. 2 от Конституцията". В случая, процесната заповед не засяга субективно право или законен интерес на Н. И.. Не съществува защитимо материално право, тъй като, както е констатирал и първостепенният съд, видно от приложената Заповед № РТР24- РД6610/ 05.06.2024г. на Кмета на район "Триадица", И. е настанена в процесното жилище на свое основание, като по отношение на нея е налице и към момента наемно правоотношение по отношение на имота. Правилен се явявя решаващият извод, че за жалбоподателката липсва пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на решението за прекратяване на преписката по закупуване на процесното жилище от Д. И.- нейн син. По тези доводи настоящият състав прецени като неоснователни твърденията на частната жалбоподателка за неправилност на обжалваното определение. Същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение,