Определение № 10844 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по препирня, повдигната от Административен съд София-град /АССГ/, за подсъдността на оспорването от "Електрауиндс Шабла" АД на решение № 580/ 30.08.2023 година на Министерски съвет (МС) на Република България за определяне стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия по § 3, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. Първоначално с жалбата, която съдържа и искане за спиране на изпълнението на оспорения акт, е сезиран Върховният административен съд, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Припознал е следваща от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК родовата подсъдност на спора на АССГ, тъй като обжалваното решение на МС не представлява акт по упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Позовал се е на решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, за да мотивира решаващия си извод за различния от него надлежен съд, който да разгледа спора като първа инстанция. С определение № 10061/24.10.2023 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. № 9001 по описа за 2023 г. и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Пред АССГ е образувано адм.д. № 10233 по описа за 2023 г. За да повдигне спор за подсъдност с определение № 9274/27.10.2023 г. този съд е приел, че оспореното решение на МС е прието в изпълнение на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и е в упражняване на възложените му с чл. 106 от Конституцията на Република България функции и правомощия по изпълнение на държавния бюджет. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд София-град поради следното: Правилото е, че на административните съдилища е компетентността да разглеждат като първа инстанция административните дела /вж. чл. 132, ал. 1 АПК/. Изключенията от това правило са посочени неизчерпателно в чл. 132, ал. 2 АПК, с който се определя подсъдността за някои категории оспорвания на Върховния административен съд. Те включват и оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, издадени при упражняване на конституционните му правомощия по ръководството и осъществяване на държавното управление – чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Актуалната редакция на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК след новелата от ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е съобразена с решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“. Решение № 580/ 30.08.2023 г. Министерският съвет е от категорията на „обикновените административни актове“, обсъждани в решението на КС. То не е израз на публичната функция по ръководство и осъществяване на държавното управление, възложена с КРБ, което да е основание за разглеждане от ВАС като първа инстанция по спора за законността му. Неоснователно административният съд е обвързал с принадлежността на правната норма, представляваща правно основание за решението на МС, към структурата на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., извод за характера на упражненото от издателя на акта правомощие. В случая, при съобразяване на правилото на чл. 24, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, наименованието на нормативния акт сочи вида на акта и главния му предмет. От наименованието на акта не следва, че всяко от възложените с него правомощия е такова по ръководството на изпълнението на държавния бюджет, дори да има отношение към някоя от функциите на бюджета. Всъщност, ако с решението се управлява изпълнението държавния бюджет, би било излишно създаването на нарочно правомощия на МС, тъй като компетентността му следва както от чл. 106 от КРБ, така и от разпоредбите на раздел II на глава VIII от Закона за публичните финанси. Създаденото с § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. правомощие е за определяне на стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи. Таванът на приходите е от значение за изчисляване на целевите вноски по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ2023, които производителите на електрическа енергия внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" /размерът на вноските се определя като положителна разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД/. Чрез определянето на стойностите, включени в единия от елементите от значение за изчисляване на размера на целевите вноски по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ2023 и при целевото разходване на средствата по § 3, ал. 14 от ПЗР с решението на МС се влияе върху държавния бюджет. Този ограничен и далечен ефект от административния акт върху държавния бюджет не е проявление на публичната функция по ръководство и осъществяване на държавното управление чрез ръководството на изпълнението на държавния бюджет. Воден от горното, Върховния административен съд в петчленен състав на Първа колегия,