Определение № 3367 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Е. Б. от [населено място], област Благоевград, срещу определение № 4549/20.12.2024г., постановено по административно дело № 1501/2024г. про описа на Административен съд-Благоевград, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 01/311/00719/01/04/02 ( изх.№ 6500/8502 от 20.03.2023г.), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и производството по делото е прекратено. С частната жалба жалбоподателката навежда доводи за неправилност на оспореното определение. Твърди, че не е била уведомена за издаденото решение за налагане на финансова корекция съобразно правилата на АПК и оспорва положения на известието за доставяне подпис. Претендира за отмяната на обжалваното определение. Ответникът- изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. За да постанови оспореното определение, Административен съд – Благоевград е приел, че жалбоподателката Х. Б. е уведомена за оспореното решение за налагане на финансова корекция на 23.03.2023 г., като същото й е връчено лично съобразно отбелязването на известие за доставяне ИД PS1618OOTQDJ0 (л.349 от делото на АС-Благоевград). Поради това е приел, че подадената на 17.10.2024 г. жалба е подадена след изтичането на срока за това, поради което е просрочена. Определението е неправилно. Действително по първоинстанционното дело е представено известие за доставяне ИД PS1618OOTQDJ0, адресирано до Х. Б., в което е посочен изходящият номер на решението за финансова корекция. На известието е отбелязано, че пратката е доставена лично на получателя на 23.03.2023г., положен е саморъчен подпис и е изписано име „Х. Б.“. С частната жалба, депозирана пред настоящата инстанция, жалбоподателката Х. Б. оспорва автентичността на положения на известието саморъчен подпис като твърди, че както той, така и изписаният ръкописен текст „Х. Б.“ не е изпълнен от нея и иска това обстоятелство да бъде установено с изслушването на заключение на графологична експертиза. В настоящото производство съобразно правилото на чл.236 от АПК във връзка с чл.219, ал.1 от АПК е допустимо събирането само на писмени доказателства, каквото съдебно-графологичната експертиза не представлява. С оглед на това в настоящата инстанция не може да бъде изяснен спорният по делото въпрос относно връчването на решението за финансова корекция на жалбоподателката, който предопределя и допустимостта на жалбата й срещу него. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него. Във връзка с направеното от жалбоподателката оспорване, първоинстанционният съд следва да допусне съдебна графологична експертиза, чрез която да се установи дали саморъчният подпис на известието е положен от жалбоподателката Б. и едва след това да се произнесе по допустимостта на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение