Решение № 5503 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Ейс Софт“ ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 10885/23.10.2024 г. по адм. дело № 1431/2024 г. по описа на Административен съд – Варна в отхвърлителната по отношение на исковата претенция на дружеството част, само относно заплащане на законната лихва върху главницата в размер на 950 лева, за периода от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Дружеството е подало и частна жалба срещу Определение № 483/15.01.2025 г., постановена по същото дело, в частта, в която с определението е оставена без уважение молбата на „Ейс Софт“ ООД, за изменение на решението на Административен съд Варна и за присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В жалбата си касаторът признава, че в частта за претендираните лихви за периода от 23.07.2019г. до 01.07.2021г. не оспорва решението и е съгласен с извода за изтекла тригодишна погасителна давност съгласно разпоредбата по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. По отношение на оспорената част на съдебния акт, в касационната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва за времето от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Счита, че в тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От същия касационен жалбоподател е подадена и частна жалба срещу Определение № 483/15.01.2025г., постановена по същото дело. С него е била оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на Решение № 10885/23.10.2024 г. по адм. дело №1431/2024г., в частта за присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Иска се от съда да отмени решението в атакуваната му част и се уважи исковата претенция за присъждане на законна лихва за времето от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Иска се отмяна и на определение № 483/15.01.2025 г., също в оспорената му част и присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, свързани със заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело №1432 от 2023г. по описа на Административен съд-Варна, присъединено към адм. дело №1431/2024г. по описа на същия съд. Същите доводи се поддържат и в допълнителна молба, депозирана от касатора и частен жалбоподател. Претендират се разноски за двете инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ депозира отговор, с който оспорва касационната жалба против отхвърлителната част от решението на първоинстанционния съд. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за касационното производство, като счита, че количеството на извършената работа фактическата и правна сложност на делото не предполагат възнаграждение над обичайното за такива случаи. Възразява и срещу частната жалба на „Ейс Софт“ ООД, с която се оспорва размера на присъдените разноски. Излага аргументи за правилност и обоснованост и на двата съдебни акта. Същите се поддържат и в допълнителни молби, с които се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура предлага да се остави в сила оспореното решение. Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебните актове в обжалваните части са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Предмет на разглеждане пред Административен съд – Варна са били предявени искови претенции на ищеца „Ейс Софт“ ООД срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за обезщетение на имуществени вреди, във връзка с отменено по съдебен ред наказателно постановление № 03-007760/31.05.2017г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Претендираните суми са за заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред всяка от двете съдебни инстанции, свързани с обжалването на санкционния акт. Ищецът е претендирал и присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на решението на касационната инстанция, с което е било отменено НП № 03-007760/31.05.2017г. – 22.07.2019г. до окончателното им изплащане. Исковете са били предявени в две отделни съдебни производства, обединени в едно, след присъединяване на адм. дело №1432/2023г. към адм. дело №1431/2024г., и двете по описа на Административен съд-Варна. С решението в обжалваната му част Административен съд – Варна е отхвърлил иска на „Ейс Софт“ ООД, за присъждане на законна лихва за периода 23.07.2019г. до окончателното им изплащане върху обезщетението за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. За да постанови този резултат съдът е приел за основателно възражението на ответника за изтекла 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл.111 б. „в“ от ЗЗД за предявяване на искането за лихва, считано от 23.07.2019г. до 23.07.2022г., предвид депозирането на исковите молби на 04.07.2024г. Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. В частта за претендираните лихви за периода от 23.07.2019г. до 01.07.2021г., в която дружеството не оспорва решението и е съгласен с извода за изтекла съгласно разпоредбата по чл. 111, буква „в“ ЗЗД тригодишна погасителна давност на претендираните лихви върху обезщетението за претърпени имуществени вреди, също не подлежи на проверка. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. В случая съдебният акт, с който е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, е влязъл в сила на 23.07.2019г., а искът е предявен на 02.07.2024 г., с оглед на което съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, е погасено част от вземането за лихва за периода 23.07.2019г. до 02.07.2021г. Докато не се погасят, паричните задължения са лихвоносни, затова и лихвата върху тях се погасява именно при приложението на посочената разпоредба от ЗЗД, а трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяването на тези вземания. Това основава неправилност на решението в частта му, с която не е присъдена законна лихва върху дължимата се като обезщетение сума за периода от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Давностният срок за лихвите от върху вземанията от непозволено увреждане е тригодишен съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД – Постановление № 2 от 21.12.1981г., Пленум на ВС. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона в частта му, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода 02.07.2021г. до окончателното изплащане на главницата следва да бъде отменено, като вместо се постанови друго по съществото на спора, с което искането се уважи. Частната жалба на „Ейс Софт“ ООД срещу Определение № 483/15.01.2025 г., постановено по делото е неоснователна. С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, в обжалваната му част съдът е отхвърлил искането на „Ейс Софт“ ООД за изменение на Решение № 10885/23.10.2024 г. по адм. дело №1431/2024г., в частта за присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като го приел за неоснователно. Съгласно чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лева, платено за защита по адм. дело №1432 от 2023г. по описа на Административен съд-Варна (прекратено и присъединено към адм. дело № 1431/2024 г. по описа на Административен съд Варна), тъй като предявените обективно съединени искове са разгледани в едно съдебно производство, а присъденият с решението размер е съответен на уважените претенции. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че правилно и в съответствие с материалния закон е оставил без уважение искането на „Ейс Софт“ ООД за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател „Ейс Софт“ ООД за присъждане на разноски по делото досежно депозирана касационна жалба е основателно. Такива са доказани в размер на 204.52 евро за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 6.39 евро и следва да се възстановят от ответника - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: