Определение № 1446 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 960/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Сдружение "Балканка" със седалище в гр. София, чрез адв. Костадинов, против Становище по Екологична Оценка № 9-6/2023 г., с което е съгласуван проект на План за управление на риска от наводнения в Черноморски район за басейново управление за 2022 - 2027 г. След преценка на доказателствата по административната преписка Върховният административен съд, шесто отделение, прие, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд, по следните съображения: Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, изхождайки от предмета на делото. Тя е законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно в качеството й на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на жалба. Родовата подсъдност по административни дела е предвидена в чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, като според правилото на цитираната норма на Върховния административен съд са подсъдни тези оспорвания срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Също така, със свое Решение №8 от 23.04.2018 г. по к. д. №13/2017 г. Конституционният съд на Република България прие задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност - чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област - ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на околната среда и водите в казуса касае издадено от него Становище по екологична оценка на план съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС), предоставено му на основание чл. 84 от същия. Видно е от законовата редакция на последно посочената новела, че това правомощие не е дадено изключително на министъра, а такова може да се упражни и от всеки от директорите на РИОСВ в страната, според териториалната им компетентност. Или в случая, от една страна, централният едноличен орган с обща компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон (ЗООС), поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд (в този смисъл и Определение № 7386 от 22.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2022 г., VI о.). Предвид изложените съображения, образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд София - град, в чийто район се намира седалището на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение