Определение № 10352 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД със седалище в гр.Велико Търново. Жалбата е срещу определение №357 от 24.08.2023г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. дело №493/2023г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане делото на друг състав от Административен съд Велико Търново за произнасяне по жалбата. Ответникът – кметът на Община Лясковец, с представено писмено възражение, за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №357 от 24.08.2023г., постановено по адм.дело №493/2023г. на Административен съд Велико Търново, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД срещу заповед №1295/04.07.2023г. на кмета на Община Лясковец. С нея с т.I е определен "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД за спечелил публичния търг с тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост, представляващ имот с кадастрален №1228, за който е отреден УПИ ХХ-1228 в кв.81 по ПУП-ПР на гр.Лясковец, с площ от 640 кв.м., заедно с построените в него сгради: Сграда за клубна дейност на един етаж, масивна конструкция със застроена площ от 64,67 кв.м. и Сграда-допълващо застрояване, масивна конструкция, със застроена площ от 27,82 кв.м., описан в Акт за частна общинска собственост №541/01.09.2005г., находящ се в гр.Лясковец, общ.Лясковец, обл.Велико Търново, [улица], с предложената от него цена от 51 250,50лв. без ДДС или 55 322,07лв. с ДДС. А с т.II е наредено купувачът „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД да заплати посочената сума от 55 322,07 лв., както и сумите 1435,01 лв., представляваща местен данък в размер на 2,8% върху предложената цена без ДДС, 270 лв. с ДДС – разходите, направени от Община Лясковец за изготвяне на пазарна оценка на обекта и 25 лв. – такса „Административна услуга“, в 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта, след което да бъде сключен договор за покупко-продажба на обекта; да се освободи внесения депозит за участие от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД в размер на 2 765,40 лв. след сключване на договора за покупко-продажба на имота и да се освободят внесените депозити за участие от останалите участници след влизане в сила на заповедта. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Приел е, че т.I от оспорената заповед жалбоподателят по няма правен интерес от оспорване, тъй като заповедта е благоприятна за него. По отношение на нареденото заплащане на сумите по т.II от оспорената заповед административният съд е счел, че тези части от заповедта не са елемент от разпоредения с нея властнически резултат и в тези ѝ части тя не носи белезите на индивидуален административен акт при липса на спор относно предложената от жалбоподателя цена. А относно частта, касаеща връщането на депозитите на останалите участници в търга, жалбоподателят пък изобщо не бил адресат на заповедта. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.147, ал.1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Правният интерес е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита, като задължително следва да е пряк и личен. Извлича се от чл.15, ал.1 АПК и възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания административен акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т.е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице. А личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси. В случая такъв интерес не е налице за "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД, който е спечелил публичния търг с тайно наддаване и при евентуална отмяна на обжалвания административен акт няма да се отстрани настъпилата или настъпваща от изпълнението на акта вреда. Напротив – това би довело до вреда за оспорващия "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД, който с участието си в търга е заявил желание да бъде обявен за спечелил търга, която цел е постигната с оспорената заповед. С частната жалба тези изводи и не се оспорват от "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД. Доводите в частната жалба са за това, че съдията-докладчик следвало да се отведе от разглеждането на делото, тъй като е постановил съдебни актове по други две дела, свързани с тръжната процедура за същия имот. Освен това в частната жалба са изложени доводи за това, че съдът не е обсъдил посочените в жалбата пороци на тръжната процедура. Тези оплаквания са неоснователни. Относно възраженията, че съдията-докладчик следвало да се отведе от разглеждането на делото, посочените и приложени към делото адм.д. №368/2022г. и адм.д. №428/2022г. са с различен предмет и касаят оспорване на други административни актове. По адм.д. №368/2022г. оспореният акт е бил издаден и от друг административен орган. Несъгласието на оспорващия с постановения резултат не е причина за предубеденост на съдията-докладчик, респ. за наличие на основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, каквито са доводите на частния жалбоподател. А адм.д. №428/2022г. е приключило с благоприятен за "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД, тъй като жалбата му срещу оспорения в това производство административен акт е била уважена. Затова и от това производство не е било налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Неоснователни са и оплакванията, че първоинстанционният съд не е обсъдил посочените в жалбата на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД пороци на тръжната процедура. Посочените пороци касаят съществото по спора. Административният съд дължи обсъждане на доводите относно законосъобразността на оспорената заповед само при редовна и допустима жалба. В случая след като жалбата на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД е недопустима, съдът не може да обсъжда доводите по съществото по спора относно допуснати нарушения в тръжната процедура. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,