Определение № 260 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2016 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 279/15.02.2016 г., уточнявана с молба с вх. № 1283/15.07.2016 г., подадени от Д. Р. Х., с които тя иска отмяна на влязлото в сила решение № 453/18.12.2015 г. по въззивно гр. дело № 799/2015 г. на Софийския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от молителката срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в отговора си излага съображения за недопустимост и евентуално – за неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна за процесуално недопустима. Отмяната по реда гл. ХХІV (чл. 303 – чл. 309) от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК причини – основания за отмяна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 306, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Първоначалната молба, подадена от молителката по настоящото дело, не отговаря на тези изисквания. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното, влязло в сила въззивно решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, които не попадат в приложното поле на никое от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Молителката бланкетно се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, но молбата ѝ не съдържа точно и мотивирано изложение на това основание за отмяна. Въпреки изрично дадените ѝ указания в тази насока (с разпореждането на администриращия първоинстанционен съд от 14.03.2016 г., съгласно разпореждане № 76/09.03.2016 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС), молителката не ги е изпълнила, тъй като и уточнителната ѝ молба не съдържа точно и мотивирано изложение на което и да било от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ГПК, подадената молба за отмяна, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Предвид този изход на производството, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение