Определение № 8921 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на К. Г. С., чрез адв. Лещев, за изменение на решение № 6107/17.05.2024 година по адм.д. № 9631/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Твърди, че Н. И. Л., конституиран като ответник по делото, не е сключил договор за правна защита и съдействие с представляващия го адвокат, нито е заплащал адвокатско възнаграждение. Търговското дружество, в полза на което били присъдени разноски, не било ответник по делото. Нормата на чл. 143 АПК не трябвало да се тълкува разширително по причина на процесуалната й природа. Като се позовава на чл. 24, ал.1, предложение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, твърди, че размерите на правна помощ са между 100 и 240 лева. В случая обаче ответникът, Н. И. Л., нито бил заплатил адвокатско възнаграждение, нито бил представляван от юрисконсулт. Прави искане за изменение на решение № 6107/17.05.2024 година по адм.д. № 9631/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, като иска съдът да отхвърли претенцията на ответната страна за разноски за касационна инстанция.

По делото е постъпил отговор от Н. И. Л., чрез адв. Григорова. Твърди, че в случая не намира приложение Наредбата за заплащането на правната помощ. Съставът на ВАС уважил възражението на С. за прекомерност на разноските, като присъдил адвокатско възнаграждение от 600 лева, а не от 1000 лева. Искането за изменение на решението в частта за разноските било неоснователно.

При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо.

По същество искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна:

1. Н. И. Л. е надлежна страна, ответник по делото пред АССГ: От представените по делото доказателства, по категоричен начин се установява, че носители на властническото правомощие да приложат принудителната административна мярка са лицата – служители на "Център за градска мобилност" ЕАД, които въз основа на валидно правоотношение заемат длъжността "Контрольор автомобилен транспорт". С т.61 от Заповед № РД-09-439/02.11.2018г. на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД, Н. И. Л., в качеството си на длъжностно лице от ЦГМ ЕАД, Дирекция „Паркиране и мобилност“, отдел „Паркиране“, сектор „Принудително задържане“ е определен да осъществява принудителна административна мярка – принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса по чл.99 ал.1 ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип „скоба“. По делото са приложени допълнително споразумение от 01.08.2019г. към основния трудов договор между ЦГМ ЕАД и Н. И. Л., както и длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“. В този смисъл „контрольор автомобилен транспорт“ в ЦГМ, ЕАД Н. И. Л. по силата на заеманата длъжност и с оглед посочената нормативна уредба, представлява компетентен орган, а оттам – и надлежна страна в производството.

2. Разноските по делото се възстановяват в полза на бюджета на органа издал оспорения акт.

Ответникът, Н. И. Л., не притежава самостоятелен бюджет, в полза на който да се възстановят разноските, Същият има качество административен орган произтичащо от качеството му на служител в администрацията на ЦГМ ЕАД. В този смисъл, при приложение на чл. 143 ал.1 АПК, разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, чиито орган е издал административния акт. Разноските са направени от това юридическо лице, тъй като то разполага със самостоятелен бюджет и възможност да ги извърши.

3. В случая Законът за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ са неприложими, тъй като ответникът е представляван от адвокат. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Касационната инстанция е уважила възражението за прекомерност на размера на същото, като отчитайки фактическата и правна сложност на спора, е присъдила разноски за адвокат в размер на 600 лева.

По изложените съображения, съставът на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за изменение на решение № 6107/17.05.2024 година по адм.д. № 9631/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските, поради което