Определение № 251 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 86/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение22.01.2025 г.докладчик Павков

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5134/12.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 3772/2024 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Сънфудс България“ ЕООД против определение № 5134/12.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 3772/2024 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, ВКС е оставил без разглеждане частна жалба против определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на районен съд, с което е оставено без уважение искане за издаване на удостоверение за признаване на изпълнителен лист за автентичен акт по смисъла на чл.60 от Регламент 1215/2012 на ЕС. Съдът е приел, че обжалваното определение е постановено в рамките на заповедното производство, доколкото изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е постановено издаването на изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК. Тъй като въззивните определения, постановени в рамките на заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, състав на ВКС, с обжалваното определение е оставил без разглеждане частната касационна жалба. Искането за издаване на удостоверение за признаване на изпълнителен лист за автентичен акт по смисъла на чл.60 от Регламент 1215/2012 на ЕС не е начало на ново, охранително производство, каквито твърдения се съдържат в частната жалба. Искането се разглежда в рамките на производството, в което е издаден акта, в случая изпълнителен лист, по същото дело, по което е издаден и акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Съгласно тълкуването, дадено с т.8 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в рамките на заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, както правилно е приел и състава на ВКС с обжалваното определение, което следва да се потвърди. Доводите на жалбоподателя относно приложимостта на Регламент 1215/2012 на ЕС по отношение на искането за издаване на удостоверение по чл.60 от същия регламент не са относими към настоящото производство, доколкото същото е ограничено до въпроса, обжалваеми ли са пред ВКС с частна касационна жалба въззивните определения, постановени в рамките в заповедното производство и дали настоящия случай касае такова определение. Предвид изложеното, определението следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС

Цитирани разпоредби

4