Определение № 10433 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „ Синдикат на служителите в МВР “ – София с представляващ И. П. и с процесуален представител адв. Д.Стоянов против Определение № 29328/22.07.26 г. по дело № 7562/26 г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане неговата жалба против Заповед № 8121з-688/24.04.26 г. на Министъра на вътрешните работи за обявяване на сключен Анекс рег. № 812100-6619/08.04.26 г. към колективния трудов договор с рег. № 812100-23063/10.12.24 г. със Сдружение „ Синдикат за подкрепа на служителите в МВР “ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че Определението е неправилно и незаконосъобразно, като се моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, претендират се разноски. Твърди се, че оспорваната заповед е индивидуален административен акт по чл.21 ал.1 и ал.2 от АПК, като с нея се създават права и констатират или декларират вече възникнали права, тя е от значение за признаване и упражняване на права по колективния трудов договор, каквито всъщност не са налице, с нея се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Синдикатът има активна процесуална легитимация да оспорва този вътрешно-служебен акт, а той подлежи на съдебен контрол поради засягането на законови трудови права по КТ на служителите на МВР и то за продължителен период от време. Синдикатът има пряк и непосредствен интерес от оспорване, тъй като е страна по колективния трудов договор. По сигнал на Синдиката, ИА „ ГИТ “ е заличила извършеното вписване на анекса поради неподписването му от всички страни по колективния трудов договор. Ответникът Министър на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима / чл. 236 вр. чл. 215 от АПК /, по следните съображения: частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно / чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК /; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 213а ал.7 вр. чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд / чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК /. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Производството по дело № 7562/26 г. на Административен съд – София-град е образувано по жалба от 09.06.26 г. на „ Синдикат на служителите в МВР “ – София, с която иска да се обяви за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 8121з-688/24.04.26 г. на Министъра на вътрешните работи за обявяване на Анекс рег. № 812100-6619/08.04.26 г. към колективния трудов договор с рег. № 812100-23063/10.12.24 г., сключен между Министърът на вътрешните работи / като работодател / и Сдружение „ Синдикат за подкрепа на служителите в МВР “. Колективният трудов договор с рег. № 812100-23063/10.12.24 г. е сключен между Министърът на вътрешните работи / като работодател / и Сдружение „ Синдикат на служителите в МВР “ – София, като това Сдружение не е участвало при подписване на анекса. С обжалваното Определение № 29328/22.07.26 г. на Административен съд – София-град жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира Определението за правилно и законосъобразно по следните съображения: Начало на производството пред Административен съд – София-град е сложено с жалба, с която се иска отмяна на Заповед № 8121з-688/24.04.26 г. Обжалваното Определение също съдържа мотиви и диспозитив относно заповедта, а не относно анекса, т.е. произнасянето на съда напълно се покрива с предмета на жалбата. Заповедта представлява вътрешно-служебен акт по см. на чл. 2 ал.2 т.3 от АПК, като законодателят изрично я е изключил от приложното поле на АПК. Съгласно посочената обща разпоредба, регламентираща обхвата и действието на АПК, разпоредбите на същия не се прилагат по отношение на актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл. 2 ал. 2 т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават права или задължения за техни подчинени или се разрешават вътрешно-служебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица / които не са подчинени на органа /, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешно-ведомственото им естество, тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на граждани / които не са подчинени на органа /. За такива вътрешно-служебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2 ал. 2 т. 3 АПК. АПК не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици / права и задължения /, като правоотношенията, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство, от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което първоинстанционният съд процесуално законосъобразно приема, че делото подлежи на прекратяване. Заповедта не е индивидуален, общ или подзаконов нормативен акт, поради което на осн. чл. 159 т.1 от АПК не подлежи на оспорване по съдебен ред - по реда на АПК. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Заповедта не е издадена от Министъра в качеството му на административен орган, а е издадена от него в качеството му на работодател и касае правата на служителите във ведомството по КТ. В този смисъл и практиката на Върховния административен съд / дело № 8871/26 г., дело № 3691/ 26г., дело № 10781/ 25г., дело № 13403/13г. и други/. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение