Решение № 16757 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3770/2011 г.

Решение № 16757 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3770/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. Девин, чрез процесуалния представител - юрк. Станислав Павлов, против решение № 20/04.02.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Смолян, по адм. д. № 21/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно решение № 1-Обз/25.06.2008 г., изх. № 229/25.06.2008 г. на ОСЗ-гр. Девин за обезщетяване на наследниците на Димитър Стефанов Апостолов за 0.103 дкр. земя на стойност 30 лв. с 30 броя поименни компенсационни бонове на стойност 30 лв., издадено по реда на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, върнал е преписката на ОСЗ-гр. Девин за спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след влизане в сила на това решение да предприеме действия по постановяването на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и е осъдил ОСЗ-гр. Девин да заплати на Мария Димитрова Шопова от с. Широка лъка, общ. Смолян, направените по делото разноски в размер на 80 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че за да бъде издадено оспореното решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ е необходимо да има влязло в сила решение на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Решението по чл. 19, ал. 8 е № 18-Об/25.06.2008 г. на ОСЗ, което не е влязло в сила. И двете решения са издадени на една и съща дата и не са съобщени на всички страни - наследници на Димитър Апостолов. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и особено тежки недостатъци дисквалифицират адм. акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на адм. акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от същия правилник, представлява особено съществен порок за валидното действие на адм. акт. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като противоречащо на закона, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че решението на ОСЗГ, предмет на жалбата, е нищожно, тъй като е издадено от компетентния орган, при спазване на процедурните правила и в съответствие с целта на закона. Решението е съобщено на един от наследниците правилно, тъй като подаденото заявление ползва и всички останали. Неправилно е решението и в частта, с която е осъдена ОСЗ да заплати на жалбоподателката пред АС направените по делото разноски, като не са взети пред вид разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК и на § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която производствата по този закон пред съда са безплатни, с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. Ответната страна - Мария Димитрова Шопова, редовно призована, не се е явила и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е подадена в срок, допустими е, но по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Смолян е обявил за нищожно Решение № 1-063 от 25.06.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Девин. Според касатора решението противоречи на материалния закон. Твърди, че е налице компетентност на органа издал акта, няма превишаване на права и че актът е издаден въз основа на верни материално-правни разпоредби. Решението е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба са неоснователни, тъй като не се констатират пороци на решението, съставляващи основания за отмяната му. По делото е видно, че Решение № 1-063 от 25.06.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Девин по чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ е издадено на една дата с решение № 18-06 от 25.06.2008 г. на ОСзГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. - 25.06.2008 г. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ когато е признато правото на възстановяване, но е отказано реалното възстановяване на земята в стари реални граници, поради предвидените в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ пречки е предвидено обезщетително производство. Най-напред се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г., изм., ДВ, бр. 78/2006 г./, която оценка се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. След като влезе в сила оценката се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност. След като двете решения са с една и съща дата законосъобразен е изводът на съда, че към момента на постановяване на решението по чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ не е било налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от същия правилник, обстоятелство, което прави решение № 1-063 от 25.06.2008 г. нищожно - като издадено без правно основание. Решението е правилно и следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 17, на основание на която е издадено оспореното решение на ОСЗ, адм. орган постановява решение по чл. 19, ал. 17, на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8. Решението по чл. 19, ал. 17 е издадено на една и съща дата с решението по чл. 19, ал. 8, както правилно е приел съда и преди влизането му в сила. При тези данни правилно съдът е обявил за нищожно оспореното решение на ОСЗ по чл. 19, ал. 17, поради липса на основание за издаването му - влязло в сила предшестващо решение по чл. 19, ал. 8. Освен това по делото има данни, че Мария Димитрова Шопова е обжалвала и двете решения с една и съща жалба, с вх. № 308/20.08.2009 г. на Районен съд - Девин, като впоследствие двете жалби са били разделени, но с определение № 13716/16.11.2010 г., постановено от ВАС по адм. д. № 3285/2010 г., е било отменено определението на Административен съд - Смолян № 13/20.01.2010 г., с което е било прекратено производството по жалбата и срещу решението на ОСЗ по чл. 19, ал. 7 поради просрочие на същата, като е прието, че тя е подадена в законния срок - известието за обжалвания акт е получено от жалбоподателката на 05.08.2009 г., 14-дневният срок за обжалването му е изтекъл на 19.08.2009 г., а жалбата е подадена по пощата предишния ден - на 18.08.2009 г. Освен това, съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решението се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК, а такива заинтересовани лица са всички собственици, респективно - наследниците на бившия собственик. Неоснователни са и доводите относно присъдените разноски на жалбоподателката, тъй като не се касае до разноски за държавна такса, каквато не се дължи съгласно цитирания § от ЗСПЗЗ и каквато не е внесена, а за направените от страната разноски, които се дължат съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Не са налице твърдяните касационни основания и решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,