Решение № 16986 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2011 г.

Решение № 16986 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Централна автогара" АД, гр. София, против решение № 775 от 21.02.2011 г. по адм. дело № 8374 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - "Задължителни предписания", отразени в т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от протокол за извършена проверка от 14.09.2010 г., 11.10.2010 г. и 21.10.2010 г., съставен от гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. София. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 151, ал. 1 - 3 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с § 1, т. 11 от ДР на КТ, чл. 139, ал. 1, чл. 141, ал. 3 и чл. 181, ал. 1 от КТ. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са принудителните административни мерки, приложени от Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ по точки 4, 5, 6 и 7 от протокол за извършени проверки на 14.09.2010 г., 11.10.2010 г. и 21.10.2010 г. На жалбоподателя "Централна автогара" АД, гр. София, в качеството му на работодател са дадени следните задължителни предписания: по т. 4 - Работодателят да осигури на работниците и служителите на дружеството от обектите, които работят непрекъснато: "Тоалетни", "Гишета за продажба на билети" и "Бариери", време за хранене през работно време, съгласно изискванията на чл. 151, ал. 3 от КТ; по т. 5 - Извадените часове за хранене да се включат в работното време за отчетния период април - юни 2010 г., и за тях да се изплати трудово възнаграждение, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ на Ралица Миткова Акова и другите работници и служители от обектите, които работят непрекъснато: "Тоалетни", "Гишета за продажба на билети" и "Бариери", по представени графици; по т. 6 - Извадените часове за хранене да се включат в работното време за отчетния период април - юни 2010 г. и след ново отчитане, за получения извънреден труд, да се изплати трудово възнаграждение с увеличение не по-малко от 50 %, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ на Снежанка Йорданова Стоянова и другите работници и служители от обектите, които работят непрекъснато: "Тоалетни", "Гишета за продажба на билети" и "Бариери", по представени графици; по т. 7 - При изготвяне на графиците за работа на служителите в обектите, които работят непрекъснато: "Тоалетни", "Гишета за продажба на билети" и "Бариери", да се спазва допустимата продължителност на размера на извънредния труд за 1 месец - 30 часа, съгласно изискванията на чл. 146, ал. 2, т. 1 от КТ. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град необосновано е приел, че фактическите констатиции на административния орган, изложени в съставения протокол за извършени проверки, не са оспорени от работодателя. След като е установил, че съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на "Централна автогара" АД работниците и служителите от звена "Бариери", "Билетни каси" и "Тоалетни" работят на двусменен режим на работа с 12 часова продължителност при почивка от 1 час, съдът в нарушение на чл. 151, ал. 2 от КТ е приел, че времето на почивката следва да бъде включено в работното време и съответно заплатено като извънреден труд. Неправилно е приложил разпоредбата на ал. 3 на чл. 151 от КТ, която се отнася до случаите, когато работното време на работника или служителя в непрекъснато работещото предприятие не се прекъсва от ползването на една или няколко почивки, между които и почивка за хранене. На първо място, работодателят е оспорил констатацията на контролния орган, че заемащите длъжностите "чистач - комунален", "касиер обменно гише" и "служител автогара бариери" работят непрекъснато по 12 часа на смяна, т. е. без да ползват почивка. Тази констатация на контролния орган не е подкрепена от доказателства (писмени обяснения от работниците, дневни графици и др.) и влиза в пряко противоречие със следващата констатация за ползвани едночасови почивки на дежурство от служителите в звено "Бариери" Марияна Василева и Ярослав Георгиев. Разпитана като свидетелка, Марияна Евгениева Василева е потвърдила, че работниците от звеното ползват едночасова почивка както на дневна, така и на нощна смяна. Реалното ползване на почивката съгласно Правилника за вътрешния трудов ред се установява и от справката от 14.09.2010 г., изготвена от зам. гл. счетоводител на дружеството, както и от графиците на работа, присъствените форми и ведомостите за работни заплати за периода м. април 2010 г. - м. юни 2010 г. На второ място, съгласно чл. 151, ал. 2 от Кодекса на труда почивките не се включват в работното време. Текстът на разпоредбата е ясен и недвусмислен и не се нуждае от тълкуване. Не съществува нормативно основание за увеличаване на продължителността на работното време на работниците и служителите от звена "Бариери", "Билетни каси" и "Тоалетни" с времето на ползваната почивка от 1 час в работния ден (дневни и нощни смени). Съответно, времето на почивката не представлява "извънреден труд" по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ, а именно действително положен труд по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Дадените предписания по т. 5 и 6 от протокола за зачитане на времето на едночасовата почивка като извънреден труд към редовното работно време и заплащането й съгласно чл. 262 във вр. с чл. 150 от КТ са незаконосъобразни. На трето място, общото правило на чл. 151, ал. 1 от КТ изисква работното време на работника или служителя да се прекъсва с една или няколко почивки, между които осигурена от работодателя почивка за хранене не по-малка от 30 минути. В разглеждания случай почивката по алинея 1 е осигурена, което е установено от Правилника за вътрешния трудов ред, справката от 14.09.2010 г., графиците на работа, присъствените форми, свидетелските показания и др. След като спецификата на производствения процес позволява упражняване на правото на дневна почивка в пълния обем по алинея 1 на чл. 153, предвиденото изключение от алинея 3, което задължава работодателя в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, да осигури на работника или служителя само време за хранене през работното време, е неприложимо. Даденото предписание по т. 4 от протокола за замяна на почивката в работния ден с време за хранене е незаконосъобразно. С оглед на горните съображения е незаконосъобразно и предписанието по т. 7 от протокола при изготвяне на графиците за работа на служителите в обектите, които работят непрекъснато: "Тоалетни", "Гишета за продажба на билети" и "Бариери", да се спазва допустимата продължителност на размера на извънредния труд за 1 месец - 30 часа съгласно изискванията на чл. 146, ал. 2, т. 1 от КТ. Времето на извънредния труд с норматив 152 часа не следва да се увеличава с времето на ползваните почивки от един час на смяна. Оспорените принудителни административни мерки са материално незаконосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за водене на делото в двете инстанции (държавни такси и адвокатско възнаграждение за един адвокат). По изложените съображения и на основание 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,