Определение № 7889 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. О. Б. против определение № 4611/02.05.2024 г., постановено по адм.д.4407/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото съдът е го е мотивирал с „вероятната основателност“ на административния акт, което е в противоречие с установената по сходни казуси съдебна практика. В частната жалба са изложени доводи относно незаконосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, които се твърди, че неправилно не са съобразени от първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното определение и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт, както и спиране на основание чл. 60, ал. 6 от АПК на предварителното изпълнение до окончателното решаване на този въпрос. Претендира разноски. Ответникът директорът на 54 СУ“Свети Иван Рилски“ оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 4611/02.05.2024 г., постановено по адм.д.4407/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. О. Б. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № 1508/22.04.2024 г. на директора на 54 СУ“Свети Иван Рилски“ и е оставено без уважение искането за отмяна и спиране на допуснатото с разпореждане на органа на предварителното изпълнение на същата заповед. Административният съд е приел, че допуснатото предварително изпълнение е в обществен интерес, който има превес над личния интерес на ученика, поради което не са налице основания за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт, както и за спирането на допуснатото предварително изпълнение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Административният съд се е произнесъл в законен състав на компетентен съд по процесуално допустими жалба и искане, които са подадени в срок от адресата на административен акт, съдържащ разпореждане за предварителното му изпълнение. Със Заповед № 1508/22.04.2024 г. на директора на 54 СУ“Свети Иван Рилски“ на Д. Б. е наложена санкция „преместване в друго училище“ със срок до края на учебната 2023/2024 г. и е допуснато предварителното й изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на този акт е обосновано с вида и срока на наложената с него санкция, а именно до края на учебната 2023/2024 г. и периода от време, който остава като възможен за привеждането й в изпълнение. Тези факти са мотивирали директорът на училището да разпореди предварителното изпълнение на заповедта, защото е приел наличието на опасност, че то може да бъде осуетено или сериозно затруднено. Посочените в разпореждането на директора на 54 СУ“Свети Иван Рилски“ фактически обстоятелства кореспондират на хипотезата на чл. 60, ал. 1, предложения пето и шесто от АПК, според която издателят на административен акт има право да разпореди предварително му изпълнение, когато съществува опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. В случая начина на индивидуализация на санкцията (преместване в друго училище само до края на текущата учебна година) е предопределящ за това, че възможността да бъде изпълнена е ограничена във времето. От административната преписка се установява, че вида и размера на санкцията не са самоцелно определени, за да бъде затруднено изпълнението им и да се предопредели необходимостта от допускане на предварително изпълнение, а защото следващата учебна година е последна за ученика и е в негов интерес да я започне и приключи в избраното от него и посещавано до този момент 54 СУ“Свети Иван Рилски“. Именно това обстоятелство, че санкцията е възможно да бъде приложена само до края на учебната 2023/2024 г., а не по всяко време е от правно значение за преценката относно законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение, а не съображение по същество относно законосъобразността на самия административен акт или вероятното упражняване на правото на оспорване от неговия адресат. Неоснователни са доводите в частната жалба, че в случая е налице съвпадение на целта на административния акт с целта на предварителното изпълнение. От значение за преценката относно законосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е обстоятелството, че конкретният акт не би могъл да бъде изпълнен след изтичане на фиксирания в него срок, поради което всяко забавяне (поради липса на своевременно съобщаване, оспорване или друга техническа причина за привеждането в изпълнение на наложената санкция) би осуетила изцяло или би сериозно ограничила възможността за реално изпълнение на акта в неговия пълен обем. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно като краен резултат АССГ не е уважил жалбата и искането на Д. Б., защото са налице основания за допускане на предварително изпълнение и не са налице предпоставки за спирането му по време на съдебното производство. Основателно е оплакването в частната жалба, че неправилно административният съд е обсъждал и съпоставял интересите на учителите и учениците в 54 СУ с правото на образование на Д. Б., както и неговото поведение. Тези обстоятелства не са съобразявани от директора на училището при допускане на предварителното изпълнение на неговата заповед, а евентуално биха били относими към преценката относно законосъобразността на самата заповед, но не и в настоящото производство. Но независимо от основателността на тези доводи на частния жалбоподател, атакуваното определение е правилно като краен резултат, защото оспореното пред първата инстанция разпореждане за допускане на предварително изпълнение е законосъобразно и не са налице основания както за неговата отмяна, така и за спирането му до разрешаване на спора относно неговата законосъобразност. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Искането по чл. 60, ал. 6, изречение второ от АПК към настоящия съдебен състав е безпредметно, защото с произнасянето по частната жалба приключва с окончателен акт спора, иницииран с жалбата на Д. Б. против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 1508/22.04.2024 г. на директора на 54 СУ“Свети Иван Рилски“. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед окончателния изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение