Определение № 2002 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1056/2026 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по подадена на 12.01.2026г. молба за отмяна от Б. Н. Б. срещу „Ай Пи акт“ ООД. С нея се иска да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК решението по т.д.№ 2152/2021г. на СГС (потвърдено с решението по в.т.д.№ 468/2023г. на САС, влязло в сила на 19.02.2025г. като недопуснато до касационно обжалване с определение № 548/19.02.2025г. по т.д.№ 2128/2024г. на ВКС, ІІ т.о.) като неправилно и противоречащо на решението по т.д.№ 666/2025г. на СГС, потвърдено с решението от 11.07.2025г. по в.т.д.№ 482/2025г. на САС. С „неправилното“ (според молителя) решение е отхвърлен иск по чл.124,ал.1 ГПК, предявен от Б. Н. Б. за прогласяване на нищожността на решения, взети на 26.10.2017г. от М. З. З. от името на общо събрание на съдружниците на „Ай Пи акт“ ООД за изключване на Б. Б. като съдружник, освобождаването му като управител, избор на З. за управител и приемане на нов учредителен акт, постановено с участието на З. като трето лице помагач на ответника „Ай Пи акт“ ООД. Молителят сочи, че впоследствие е постановено решение по т.д.№ 666/2025г. на СГС, потвърдено с необжалваемо решение от 11.07.2025г. на Апелативен съд София по в.т.д.№ 482/2025г, с което в производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е потвърден отказ на длъжностното лице при АВп за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на Ай Пи акт“ ООД, произтичащи от същото решение от 26.10.2017г. на общото събрание на дружеството. Настоящият състав прецени молбата за отмяна за недопустима като подадена след изтичане на 3 месечния преклузивен срок по чл. 305, ал.1,т.4 ГПК, чието начало процесуалният закон свързва с влизане в сила на последното решение. В конкретния случай това е датата 11.07.2025г., когато е постановено решението по в.т.д. № 482/2025г. на САС, неподлежащо на обжалване и оповестено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 04.08.2025г. Спрямо последната дата, на която публично е оповестено „последното“ по смисъла на чл.305,ал.1,т.4 ГПК решение, молбата за отмяна отново се явява просрочена. По делото са налице и писмени доказателства, приложени към писмения отговор на М. З. вх.№ 8259/20.03.2026г., и за по- ранно узнаване от молителя на съдържанието на решенията, поставени в производството по чл.25,ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В случая това е достатъчно основание за прекратяване на производството по чл.303,ал.1,т.4 ГПК дори без да се обсъжда въпросът, дали с акта по 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се разрешава материалноправен спор по същество, дали той се ползва със сила на пресъдено нещо, дали получилите с него разрешения могат да бъдат пререшавани, дали той е акт, който поради даденото с него разрешение на материалноправни въпроси, е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, т.е. дали решението по чл.25,ал.4 ГПК може да формира „ несъвместими правни последици “, за да послужи като основание за отмяна на предходно постановено в общия исков процес съдебно решение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.