Определение № 1182 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 654/2023 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Е. Е. П., в качеството на пълномощник на ответниците И. И. Х. и Е. А. Калчева, с която се иска допълване на определение от 02.02.2024г. по т.д. №654/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Ц. М. М. изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди,че по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи основанието по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, респективно установяващи, че лицата, на които е оказана безплатна правна помощ, не са материално затруднени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С определение №221 от 02.02.2024г. по т.д. №654/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №823/22.12.2022г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №260508/29.07.2022г. по търг. д. №580/2022г., с което Софийски градски съд, ТО, 14 с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. М. М. против „Е.“ ООД, И. И. Х. и Е. А. Калчева иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство - приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Е.“ ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с №20150820112225, както и в частта за разноските. Разгледана по същество молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е основателна. В отговора на И. И. Х. и Е. А. Калчева от 08.02.2023г. на подадената от Ц. М. М. касационна жалба срещу решение №823/22.12.2022г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това са налице основания за допълване на определението от 02.02.2024г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Е. П. на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Неоснователни са доводите на касатора Ц. М. М. че на адв. Е. П. не следва да се присъжда възнаграждение, доколкото по делото са налични доказателства, от които се установява, че лицата, на които е оказана безплатна правна помощ, не са материално затруднени, което изрично и категорично опровергава основанието по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В постоянната практика на ВКС, формирана с определение №731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№5256/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение от 02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: Представените към отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие от 08.02.2023г. са с предмет процесуално представителство, правна защита и съдействие пред ВКС в производството по обжалване на въззивно решение №823/22.12.2022г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, като е предвидено, че доверителите не дължат на довереника възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като им се оказва безплатна правна помощ. Процесуалният представител претендира адвокатското възнаграждение да бъде му определено съгласно разпоредбите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията с ДВ бр.88/04.11.2022г. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложените критерии, както и че предоставената правна помощ е само за депозиране на общ отговор от двамата ответници на касационната жалба на насрещната страна, съставът на ВКС намира, че претендираният размер от 1200 лв. за всеки от ответниците е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. С оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника процесуални действия, дължимото от Ц. М. М. възнаграждение на адвокат Е. П. за осъщественото представителство на двамата ответници по касация И. И. Х. и Е. А. Калчева следва да е в размер на 800 лева. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на адв. Е. П., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 800 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,