Определение № 213 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 492/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. против разпореждане от 07.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 1033/2018 г. от състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, съдът е върнал частна жалба на Н. Н., подадена срещу разпореждане от 13.01.2021 г., постановено по делото. Съдът е оставил без движение подадената частна жалба, като е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности по същата. В дадения от съда срок, в т.ч. и в рамките на неговото продължаване, жалбоподателят не е отстранил нередовностите, поради което правилно и законосъобразно частната жалба е върната. Изложените в частната жалба обстоятелства относно броя на получените съдебни книжа за посочен в жалбата период, не водят до незаконосъобразност на постановеното разпореждане, предвид и обстоятелството, че срокът за отстраняване на нередовностите по частната жалба е бил продължаван. Изложени са твърдения за наличие на обстоятелства, водещи до основания за оказване на правна помощ на жалбаподателя. Фактът, че същия се представлява от адвокат – пълномощник по делото, както и че самия жалбоподател е адвокат, водят до неоснователност на изложените твърдения. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното разпореждане. Тъй като към частната жалба липсват представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лева, то същата следва да бъде присъдена в полза на ВКС, с настоящото определение. Водим от горното, състав на ВКС