Решение № 5021 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2015 г.

Решение № 5021 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - В. моли да бъде отменено решение № 208/05.02.2015 г. по адм. д. № 3522/2014 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 181401548/21.07.2014 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от С. К. против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена за определени задължения за 2007 г. и 2008 г. с лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181401548/21.07.2014 г. на ТД на НАП - В. в частта, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2007 г. над 2197,33 лв и лихви над 1533,08 лв като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчна основано по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2007 г. и 2008 г. Правилен е изводът на съда, че за данъчна основа за всяка от годините следва да се вземе превишението на разходите над приходите, определени на годишна база предвид годишния характер на данъка. Доводът на касатора за неправилност на този извод на съда е неоснователен. Основателно е възражението на касатора за неправилно изчисление на разходите на домакинството за 2007 г. и 2008 г. от вещото лице. Видно от РД при изчисленията на разходите за живот са извадени статистически определените разходи за ток, вода и телефон от 895 лв и 335 лв и са включени доказаните разходи за ток, вода и телефон. От изчисленията на вещото лице е видно, че е спаднал статистическите разходи за вода, ток и телефон, но не е включил доказаните разходи на съпрузите за ток, вода и телефон. Неправилно съдът е определил облагаемата основа за 2007 г. и 2008 г. по заключението на вещото лице първи вариант, което е необосновано. Съдът в съответствие с правилния си извод за изчисление на облагаемата основа на годишна база следваше да определи облагаема основа за 2007 г. в размер 13 458,51 лв формирана от превишение на разходи над приходите. При доход от 2600 лв по граждански договор и внесени осигуровки от 158,53 лв, които се спадат от облагаемата основа, остава основа за облагане 16 058,51 лв, за която дължимият данък е 1605,85 лв, от които са внесени 8,32 лв и остава дължим данък от 1597,53 лв, за който съответните лихви са 1114,58 лв. За 2008 г. съдът е отхвърлил жалбата против РА, предвид изчисленията на вещото лице, които са установили по-висока облагаема данъчна основа от определената в РА. В РА е определен данък за внасяне 2794,71 лв и 1528,34 лв лихви. Съдът след като е приел, че превишението на разходи над приходи следва да се определи на годишна база следваше на установи, че за 2008 г. то е в размер в размер 27 543,51 лв. Не следваше да кредитира необоснованото заключение на вещото лице относно разходите на домакинството. За тази година са декларирани 812,39 лв доходи от лихви, внесени осигурителни вноски от Коев 172,80 лв /стр. 15 от РА/, които следва да се спаднат и остава облагаема основа от 28 183,10 лв, за която дължимият данък е в размер 2818,31 лв, от които са внесени 81,24 лв и остават за внасяне 2737,05 лв. Съответните лихви са в размер 1496,81 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен данък с лихви над тези размери. Правилно съдът е приел, че не е доказано предоставяне на заемни средства от съпругата на ревизираното лице и доводите в тази насока са неоснователни. Правилно съдът не е коригирал погрешното начално салдо за 2008 г., формирано в края на годината от моментни превишения на приходите над разходите за 2007 г., предвид забраната да се влошава положението на обжалващия. Неоснователен е доводът на втория касатор, че следва да е установен източника на доходите, за да бъдат облагаеми. По чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, с изключение на необлагаемите доходи. В чл. 13 от ЗДДФЛ са изброени необлагаемите доходи и сред тях не са включени доходите с неустановен източник, поради което доводът е неоснователен. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ с лихви за внасяне за 2007 г. от 1597,53 лв до 2197,33 лв с лихви от 1114,58 лв до 1533,08 лв следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ от 1597,53 лв до 2197,33 лв с лихви от 1114,58 лв до 1533,08 лв. За 2008 г. съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 2737,05 лв с лихви над 1496,81 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото по 439,09 лв за всяка инстанция - общо 878,10 лв. Вторият касатор има право на разноски по делото в размер 154,78 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на първия касатор 723,30 лв разноски по делото. В изчисленията на разноските на втория касатор не е включено адвокатско възнаграждение, тъй като видно от пълномощното няма данни договореното възнаграждение да е платено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,