Определение № 10598 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 във вр. с чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Кмета на Община- Русе, подадена чрез пълномощник ,юрк.Г.Ибрям против определение № 2339 от 01.08.2024 г. по адм. д. № 327/2024 г. на Административен съд -Русе, с което съдът е оставил без разглеждане негова касационна жалба против решение№ 1924 от 19.06.2024 г., постановено по същото дело, поради недопустимост на обжалването на основание чл.215, т.4 отАПК. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК неправилно по отношение на постановения от органа акт, обективиран в писмо№94Д-1#1/11.12.2023г.,с което е отказано отбелязването на промяна в режима на имуществените отношения в акт за гражданско състояние-Акт за сключен граждански брак между Д. А. и К. А.. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд, Трето отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От данните по делото е видно, че производството пред Административния съд Русе е образувано по жалба на Д. С. А. и К. К. А. срещу обективирания в писмо№94Д-1#1/11.12.2023 г. отказ на кмета на община Русе да извърши отбелязване в Акт за сключен граждански брак№420 от 20.06.1995 г. на Община Русе на промяна в режима на имуществените отношения, което според жалбоподателите обективира отказ от извършване на административна услуга по чл.19, ал.3 от СК. С определение№423/05.02.2024 г. по а.д.№14/2024 г. на АС-Русе, производството по делото е било прекратено и делото-изпратено по подсъдност на Районен съд-Русе, който с определение№603/09.02.2024 г. по гр.д.№664/2024 г. повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС. С определение№1607/03.04.2024 г. смесен състав на ВКС и ВАС, в мотивите на определението си приел, че според действащата нормативна уредба именно кметът на общината, в чийто регистър се съхранява актът за сключен граждански брак е компетентен да нанесе в този акт промяна на режима на имуществените отношения между съпрузите, както и че отношенията в тази връзка имат административен характер, с оглед на което актовете, действията /бездействията на кмета на общината при и по повод на тази дейност попадат в приложното поле на чл.21 от АПК и обжалването им е по реда на чл.145 от АПК, приложим и за отказ от извършване на административна услуга съгласно пар.8 от ПЗР на АПК. Въз основа на гореизложеното съдът постановил, че компетентен да се произнесе по жалбата срещу писмото на кмета на община Русе е Административен съд-Русе, на когото изпратил делото за разглеждане по подсъдност. С решение№ 1924 от 19.06.2024 г. Административен съд – Русе е отменил отказа и е върнал преписката на органа с указания за извършване на процедурата по чл.19, ал.3 от СК, съобразно мотивите на акта, като същевременно отхвърлил искането на двамата жалбоподатели за задължаване кмета на общината да отбележи изричен режим на имуществените отношения-режим на разделност. Против решението на съда са подадени две касационни жалби от жалбоподателите Д. и К. А. и от кмета на община Русе. С обжалваното в настоящото производство определение№2339/01.08.2024 г. по а.д.№327/2024 г., на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК Административният съд – Русе е оставил без разглеждане касационната жалба на кмета на община Русе като недопустима. Съдът е приел, че оспореният акт е такъв по чл. 200, ал. 1 АПК, а съгласно чл. 200, ал. 2 АПК той може да бъде обжалван от страните, участващи в административното производство, каквото качество издателят на акта на този етап на производството няма.Позовал се и на ТР№2/24.03.2021г. по т.д.№10/2019 г. на ОСС на ВАС. Определението е неправилно. Първоинстанционния съд е сезиран с жалба по чл. 145 от АПК от двамата съпрузи срещу писмо№94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което писмо според твърденията на жалбоподателите кметът по същество отказал да извърши административна услуга по чл.19,ал.3 от СК, а именно да отбележи в акт за сключен граждански брак№420/20.06.1995 г. промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите-жалбоподатели. Според пар.8 от ПЗР на АПК редът за обжалване на отказ за извършване на административна услуга е този по глава десета, р-л I по чл.145 и сл. от АПК, който ред е приложим и за обжалването на индивидуален административен акт и предвижда разглеждане на жалбата в открито съдебно производство, след конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание, разпределение на доказателствената тежест и приключва с постановяването на съдебно решение, което подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на чл.208 от АПК. Независимо от горното и като не се съобразил с мотивите на определение№1607/03.04.2024 г. на смесен състав на ВКС и ВАС по д.657/2024 г., първоинстанционният съд е квалифицирал производството като такова по реда на чл.197-200 от АПК по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, за който е приложим редът за обжалване по глава десета, раздел IV, при който жалбата се разглежда в закрито заседание и по нея съдът се произнася с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба само от страните в административното производство, каквато и според цитираното в обжалвания акт тълкувателно решение акт издалият акта орган не е, а е само решаващ орган. Съдебното производство по което е постановен обжалвания съдебен акт е образувано и проведено по реда на чл.145 във вр. с чл.197-200 от АПК, но същевременно самото провеждане на производството по реда на чл.145 от АПК с конституиране на страните и насрочване и рзглеждане на делото в открито съдебно заседание, вида на постановения съдебен акт-решение и разпоредбата на чл.210 досежно реда за касационното му обжалване противоречат напълно на мотивите на обжалваното определение за оставяне касационната жалба на кмета на община Русе без разглеждане. Съдът в настоящия касационен състав намира, че преценката досежно извършената от първоинстанционния съд правилна правна квалификация на спора и приложимия процесуален ред за обжалване по реда на глава десета, р-л I от АПК за обжалване на отказ за извършване на административна услуга или по реда на глава десета, р-л IV от АПК-за обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт принадлежи и е от компетенциите на касационната инстанция в производството по разглеждане на депозираните от страните касационни жалби срещу решението и доколкото доводи в тази насока и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения се релевират от издателя на акта-кмета на община Русе както в касационната жалба, така и в настоящата частна жалба, следва да бъде осигурена процесуална възможност на издателя на акта да го защити пред съд. В този смисъл и по изложените съображения настоящият касационен състав счита, че определението на съда, с което е преклудирано правото на касационна жалба на кмета на община Русе и е оставена същата без разглеждане поради недопустимост е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав с изрични указания за последващо администриране на допустимата касационна жалба на кмета на Община Русе. Воден от горното, Върховният административен съд,Трето отделение