Определение № 6486 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 1400 от 07.02.2024 г. по кнахд № 10530/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно производството по делото до приключването на дело С-61/2023 г. от Съда на Европейския съюз. Счита определението за неправилно поради липса на законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че в ЗАНН и в глава 12 АПК не се съдържат разпоредби за спиране на производството. Счита, че е приложим чл. 84 ЗАНН, съгласно който за производството по касационните жалби пред административен съд приложение намира НПК, който урежда основанията за спиране на производството в чл.25 и 488, ал.1. Според жалбоподателя само съдът, който е отправил преюдициалното запитване е компетентен да спре производството. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно. Трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящия случай АССГ не обсъдил връзката на двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове и т.н. Отговорът на СЕС по запитването трябва да е наистина необходим на националната юрисдикция за решаване на висящото пред нея производство. Вече има Решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С- 497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (консолидирана версия) и допустимостта на производство, като процесното. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото. Следва да се приеме, че частната жалба е процесуално допустима, с оглед преобладаващата практика на петчленните състави на ВАС. Разгледана по същество е неоснователна. Делото пред административния съд е образувано по касационна жалба, подадена от „Таро С Транс“ ЕООД, против Решение № 2883 от19.06.2023 г., постановено по НАХД № 10688/2022 г. по описа на СРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504440838, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).С електронния фиш на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. За да спре производството по делото съдът е приел, че ред СЕС на 07.02.2023 г. е образувано дело С-61/23г. по преюдициално запитване от 31.01.23 r. по КНАХД № 997/22 г. на Административен съд - Хасково относно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.10, ал.1 от ЗП, като ответник по делото е АПИ. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно _ заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Делото на СЕС се явява преюдициално на настоящото дело. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. По цитираните от ответната страна определения е поискано изменение в частта за разноските. Практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение е, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение