Определение № 4036 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2025 г.

Производството е по реда на чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна, подадена от председателя на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на конкуренцията, чрез гл. юрисконсулт Манолов срещу определение № 1867 от 25.02.2025 г., постановено по адм. д. № 1562/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. В молбата се твърди, че председателят на КЗК е страна по адм. д. № 109/2025 г. по описа на АССО, поради това че производството е образувано по негово искане, а не е конституиран като страна в производството по адм. д. № 1562/2025 г. по описа на ВАС. С това счита, че е накърнено правото му на участие в процеса. Иска да бъде отменено обжалваното определение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците. Ответниците - „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД и „Екосол България“ АД, представлявани от адвокат Т. Шопова, оспорват молбата като недопустима, а при условията на евентуалност - като неоснователна. Претендират заплащане на адвокатското възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в законоустановения срок, но е недопустима. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, като обсъди изложените в молбата доводи и възраженията срещу нея, намира, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения срок, но е недопустима по следните съображения: С определение №1867 от 25.02.2025 г., постановено по адм. д. № 1562/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение са отменени по жалби на „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД и „Екосол България“ АД определение № 133/27.01.2025 г., постановено по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд – София-област; определение № 134/28.01.2025 г. постановено по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд – София-област; определение № 135/28.01.2025 г. постановено по адм. дело № 109/ 2025 г. по описа на Административен съд - София-област; определение № 136/28.01.2025 г. постановено по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд – София-област и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения, определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, чиято отмяна се иска, не попада в изчерпателно изброените категории актове, визирани в хипотезата на чл. 237, ал. 1 АПК. С посоченото определение са отменени посочените изрично съдебни актове и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. От това следва, че определението, чиято отмяна се иска, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е окончателният акт по съществото на спора. По тези съображения, искането за отмяна се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по адм. д. № 3469/2025 г. по описа на ВАС - да се прекрати. При този изход на спора на ответниците се дължи заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за всяко от дружествата. Същото е съобразено с чл. 8, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и не се явява прекомерно завишено по размер. Воден от горното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав