Определение № 50214 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 31939/01.03.2021 г. от ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт В. Б. срещу решение № 10045/14.01.2021 г. по в.т.дело № 1843/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 720/27.01.2020 г. по гр.дело № 1487/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „УП България 6” ЕООД против РБългария, представлявана от Министъра на финансите обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 135 437.74 лв. обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл.35,а, ал.2 ЗЕВИ и сумата 41 276.65 лв. обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 31.01.2016 г. до подаване на исковата молба и вместо това е осъдена РБългария, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „УП България 6” ЕООД на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията на РБ сумата 135 437.74 лв. обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл.35,а, ал.2 ЗЕВИ и сумата 41 276.65 лв. обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане. С определение № 25/01.02.2022 г., постановено по настоящото дело производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 1/2022 г. по описа на ВКС – ОСГТК. По посоченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г. С оглед на изложеното производството по настоящото дело следва да се възобнови. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско