Определение № 10407 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. К., чрез адв. М. Колев, против Определение № 6875 от 02.07.2024 г., постановено по адм.дело № 769/2024 г. по описа на Административен съд – Варна (АС). В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят твърди, че са нарушени основните му права. Посочва, че обжалваното определение противоречи на множество норми на Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз. Позовава се на практика на ВАС, ВКС, ЕСПЧ и СЕС. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски в размер на 691,60 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по частната жалба не е подал възражение по чл. 232 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд - Варна е образувано след разделянето на адм. д. № 651/2024г. по описа на Административен съд - Варна, по жалба, подадена от П. Д. К. срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 5305000951 от 20.05.2022г. на директор на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна. За да остави жалбата без разглеждане, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че по подадена от П. Д. К. жалба срещу същия Акт за прихващане или възстановяване № 5305000951/20.05.2022 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, е образувано адм. дело № 1932/2022г. по описа на Административен съд – Варна. Констатирал е, че делото е приключило с влязло в сила съдебно решение № 115/31.01.2023 г., с което е отхвърлена жалбата на К. срещу АПВ № 5305000951/20.05.2022 г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна в частта, с която не е уважено искането за прихващане или възстановяване на недължимо платената сума в размер на 240,07 лева. След като е обсъдил подробно съдържанието на решение № 115/31.01.2023 г. по адм. дело № 1932/2022г. по описа на АС – Варна, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че предметът на проверка за законосъобразност по адм. дело № 1932/2022г. по описа на АС – Варна е напълно идентичен с предмета на проверка за законосъобразност в производството по разглежданото дело. С оглед на това е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по допустимостта на производството, регламентирана в разпоредбата на чл.159 т.6 от АПК, а именно влязло в сила съдебно решение по оспорване, в което е формулирано идентично искане от същия жалбоподател срещу идентичен в това производство, административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 177, ал. 3 от АПК, влязлото в сила решение № 115/31.01.2023 г. по адм. дело № 1932/2022г. по описа на АС – Варна е пречка за оспорването на същия административен акт като нищожен, поради което е налице основанието на чл. 159, т. 6 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Силата на пресъдено нещо, уредена в чл. 177, ал. 1 от АПК, при наличие на влязло в сила решение препятства повторното оспорване на същия индивидуален административен акт от същата страна. В този смисъл е разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК, според която решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Този извод не се променя и от посочената от жалбоподателя практика на ВКС, ВАС, ЕСПЧ и СЕС. Неоснователни са и твърденията му в тази връзка, че са налице нарушения на норми на Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз. С оглед изхода на спора на частният жалбоподател не се дължат разноски. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,