Решение № 3096 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 97/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Администрацията на Министерския съвет на Република България против решение № 34837 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д № 5413/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта с която на М. П. М., на осн. чл. 1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ), е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева за причинени неимуществени вреди за периода 04.06.2024г. – 23.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.05.2025г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в оспорената част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – отмяна на решението в оспорената част, ведно със законните последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния ппредставител и съобразно представено писмено становище. Ответникът – М. П. М., с писмен отговор и лично в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя заключение за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при липса на отменителни основания. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. АССГ е сезиран с искова молба от М. П. М., с която е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева срещу Администрацията на МС, претърпени от неспазване на чл.28, ал.1, чл.31, ал.1-6 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) по повод подаден сигнал по реда на този закон. Вредите се изразяват в накърняване на доброто му име пред ръководството и колегите му от Министерството на икономиката, отправени заплахи от изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ; душевни терзания, изразяващи се в тревоги, безпокойство, притеснение и напрежение за личната на ищеца и на семейството му безопасност, чувство на несигурност, безсъние, безпомощност от липсата на справедливост, гняв, отчаяние, вследствие незаконосъобразно действие на длъжностни лица на ответника - разкриване на самоличността му по повод подадения от него сигнал по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), за периода 04.06.2024г. – 23.05.2025г., като се претендира и законната лихва исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба (23.05.2025г.) до окончателното й изплащане. Съдът е уважил частично исковата претенция, като е осъдил ответника да заплати на ищеца М. сумата 6000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер. Съдът е приел, че искът е основателен и доказан по уважения размер, а в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касационният жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При липсата на оспорване на фактическата обстановка в касационната жалба, както и поради забраната на фактически установявания пред касационната инстанция, Върховният административен съд намира, че следва да възприеме фактите, така както са установени пред първата съдебна инстанция. По тази причина, както и поради обстоятелството, че същите са изложени подробно в мотивите на обжалвания съдебен акт, същите не следва да се възпроизвеждат в настоящото решение. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съобразно чл.204, ал.4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Правилно и обосновано административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическият състав на отговорността на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Правилно адм. съд е установил, че неимуществените вреди се претендират от незаконосъобразно фактическо действие – разкриване от служители на ответника на неговата самоличност във връзка с подаден сигнал, въпреки изричното позоваване на специалния закон, уреждащ процедурата по разглеждане на сигнали, съдържащи твърдения за нарушения или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес – ЗЗЛПСПОИН. Не е спорно, че на 03.06.2024 г. М. П. М. е подал едновременно сигнал до министър-председателя на Република България и комисия за противодействие на корупцията(КПК), в който изрично е оказано, че го подава по реда на този закон. Целта на ЗЗЛПСПОИН е да осигури защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или при изпълнение на трудовите или служебни задължения или в друг работен контекст. Именно такъв сигнал е подаден от М., касаещ дейността на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Сертифициран одит на средствата от европейските земеделски фондове“, в която работел като „главен юрисконсулт“. Безспорно ищецът не е работел в Администрацията на Министерския съвет към датата на подаване на сигнала, съответно ответникът няма качеството работодател по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗЗЛПСПОИН и задължено лице по чл.12, ал.1, т.1 с.з. в конкретния случай. Вместо, на основание чл.28, ал.1 ЗЗЛПСПОИН, МС да препрати сигнала на Комисия за защита на личните данни(КЗЛД), която да извърши съответната преценка и да предприеме необходимите процесуални действия, в качеството й на централен орган, МС препраща с Писмо изх.№ 606/24 от 04.06.2024г. сигнала на Агенцията за държавна финансова инспекция(АДФИ) и КПК, което правилно е прието от първоинстанционния съд като фактическо действие, извършено от длъжностно лице на ответника при осъществяване на дейността му, регламентирана с Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация – чл.65, т.10. С това действие, извършено в пряко противоречие с разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗЗЛПСПОИН и в нарушение на целта на закона, е разкрита самоличността на сигналоподателя М.. Сигналът е изпратен от МС до КЗЛД едва на 04.04.2025г. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, претърпяна именно вследствие незаконосъобразното фактическо действие на служители на МС. М. е започнал да търпи негативните емоции и притеснения още от 04.06.2024 г., когато е бил уведомен с писмо №606/24 от администрацията на МС, че подаденият от него сигнал е препратен на АДФИ. От съдържанието на писма с №№ 214/22.08.2024г. и 49/13.02.2025г., изпратени от бившия работодател на М. – изпълнителния директор на ИАСОСЕЗФ(с оглед извършената проверка от АДФИ) до новия му работодател – министъра на икономиката и индустрията, става ясно, че изп.директор е бил запознат с подаването на сигнала от М., като същият е поискал предприемане на мерки срещу него във връзка със сигнала. Тези писма са станали достояние на част от колегите на ищеца в новата му месторабота, а в тях той е обвинен в разпространяване на невярна информация, засягане доброто име на колегите му от ИАСОСЕЗФ и поведение, несъвместимо с нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което безспорно се е отразило негативно на колегиалните му отношения в министерството, на авторитета и самочувствието му. Безспорно се доказва наличието на пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и разкриването на самоличността му във връзка с подадения сигнал, т.к. ако не беше разкрита неговата самоличност от МС, той не би претърпял негативните изживявания, вкл. и притеснения по повод разкриване на самоличността му и страх от репресивни действия. Настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 6000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, отговаря на изискванията на понятието за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът е извършил оценка на интензитета на вредите и тяхната продължителност и конкретното им психично изражение върху личността на М.. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с продължителността на исковия период, вида и характера на вредоносните действия, обстоятелствата, при които те са били извършени, вида и характера на увреждането и последиците за психологическо състояние на М.. Отчел е, че така създадената ситуация рефлектира неблагоприятно в психо-емоционалната сфера на М. и поражда чувство на безсилие у него от неглижирането на законовите разпоредби, от непредприемането на дължимите действия по чл.28, ал.1 ЗЗЛПСПОИН от страна на МС, като сигналът е изпратен на КЗЛД почти година след подаването му, за да бъде извършена проверка по него. В исковото производство, право на ищеца е да избере срещу кого да насочи иска си, като негова е доказателствената тежест да докаже елементите от фактическия състав на безвиновната отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая, М. се е справил с разпределената му доказателствена тежест и е доказал, че именно администрацията на МС е препратила сигнала на АДФИ, разкривайки по този начин неговата самоличност, от което той е претърпял вредите. Вярно е, че адресат на сигнала му е и КПК, но факт е, че от МС този сигнал също бил препратен на КПК с писмо №606/24 от 04.06.2024г., като по този начин в нарушение на чл.28, ал.1 ЗЗЛПСПОИН е разкрита самоличността на М.. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като с оглед изхода от спора и липсата на претенция за разноски, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение