Определение № 60788 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 260764 от 7.06.2021г. по в.гр.д. № 891 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което частично е отменено решение № 20054 от 6.01.2021г. по гр.д.№ 1675/2020г. на РС Пловдив, с което са изменени определените с решение от 18.06.2018г. на РС Велико Търново по гр.д.№ 1493/2018г. мерки относно режима за лични контакти между бащата Т. Т. М. ЕГН [ЕГН] и детето Р. Т. М. ЕГН [ЕГН] и вместо това е постановено друго като е определен следния режим: След изтичане на три месеца от влизане в сила на решението – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. по местонахождение на детето в продължение на девет месеца, както и след изтичане на едногодишния адаптивен период - всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00ч.в събота до 18.00ч. в неделя по местонахождение на детето, а всяка трета събота и неделя от месеца от 10.00ч.в събота до 18.00ч. в неделя по местонахождение на бащата с приспиване, както и 20 дни през летния период, когато не съвпада с годишния отпуск на майката. В останалата част първоинстанционния акт е потвърден относно определения режим на лични отношения – през първите три месеца след влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. до 13.00ч., без присъствие на майката и относно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. В необжалваните част досежно разпределението на времето за Коледните, Новогодишните и Великденските празници, датите на рождения ден на детето и бащата решението е влязло в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: В изложението си касаторката поставя следните въпроси: При различно местоживеене на детето и родителя, на когото не са предоставени родителски права, къде следва да се извършват съботно-неделните срещи с преспиване, при положение, че разстоянието между градовете е повече от 200км.? На каква възраст е допустимо пътуване на детето всеки месец, за да се осъществяват съботно-неделните срещи с преспиване с родителя на когото не са предоставени родителски права, при положение, че разстоянието между градовете е повече от 200км.? Счита, че така поставените въпроси за разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в Постановление № 1 от 12.11.74г.по гр.д.№ 3/74 на ІІ о.на ВС, съгласно което поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителски права, поначало следва да става в неговото местожителство или местопребиваване, в зависимост от това къде живее родителя, който упражнява родителските права. /Позовава се и на определение, постановено по чл.288 ГПК, което доколкото не съставлява задължителна практика, няма да бъде обсъждано./ Касаторката оспорва изводите на въззивния съд за наличие на промяна в обстоятелствата, по смисъла на чл.59, ал.9 СК. Счита, че не е в интерес на детето да бъде принуждавано да пътува, защото лишаването му от сигурността на средата, с която е свикнало, ще му причини стрес и дискомфорт. Срещите могат да бъдат организирани по местопребиваването на детето. Оспорва и необходимостта детето да пребивава при бащата в продължение на 20 дни през лятото, като счита периода за прекомерно дълъг и се позовава на крехката възраст на детето, привързаността му към майката и твърдяната нестабилност в отношенията му с бащата, пред вид кратките им срещи. Акцентира и на обстоятелството, че бащата има друго семейство и новородено дете. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Т. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Счита решението за правилно, тъй като досегашният режим, предоставящ възможност за среща с детето за цял месец само четири часа /по един час на седмица/ е крайно недостатъчен пред вид променената възраст на детето и увеличаваща се нужда от пълноценен контакт и с другия родител. Относно роденото на 4.02.2021г. второ дете, ответникът посочва, че лично е съобщил на дъщеря си, че ще има братче. Счита, че определеният режим е подходящ и е в интерес на детето, включително и в частта, предоставяща възможност еднократно в месеца за съботно-неделно преспиване при бащата. Изразява становището си, че режимът е определен занапред /ще започне да се изпълнява след изтичане на предвидения едногодишен адаптивен период и е без краен срок/, а и възможността на детето да пътува би го обогатила, защото ще се запознае с нови места, ще пребивава в различна среда при хора, които също го обичат безрезервно /неговите баща, баба и дядо/, като по този начин ще бъде задоволена негова потребност да расте и да се развива с грижата и подкрепата и на семейството на бащата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Решаващите мотиви на въззивния съд, за да постанови решението си за изменение на постановените мерки за лични отношение между бащата и детето Р., са свързани с промяната на възрастта на детето – към момента на определяне на първоначалните мерки, тя е била на 1.6 години, а понастоящем ще навърши 5 години. Съгласно т.ІІ б.„ж“от ППВС № 1/74г. възрастта е един от водещите критерии, като нарастването й води до промяна на ефективността на договорения първоначален режим и съответно до необходимост от неговото изменение. В случая, направеният от съда извод е че досегашния режим, включващ срещи от 10ч.до 11ч. всяка първа и трета събота и неделя е недостатъчен. За да определи подходящ, съдът е изследвал всички релевантни за новата фактическа реалност обстоятелства, като основно се е позовал на възрастта на детето /5г./, заявената от родителя готовност за развитие на отношенията като интензитет и периодичност, факта че той живее в друго населено място /на 200кв. разстояние от местоживеенето на детето/, което изисква съобразяване с конкретната възможност на детето да понесе потенциалната физическа и психическа натовареност на пътуването. Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въпросът за интереса на детето, разгледан съобразно поставените от касаторката въпроси, не може да се счете да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. В цитираното от касатора ППВС № 1/1974г. изрично е посочено, че въпросът за личните отношения се решава от съдилищата „като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай“. В този смисъл на общо поставените от касатора въпроси не може да бъде даден общо приложим за всички случаи отговор. Размерът на разстоянието между градовете и възрастта на детето, върху които е поставен акцента при поставянето на въпросите, не могат да бъдат изведени като са общо приложими критерии от значение при определяне на конкретния режим за лични отношения. Преценката за всеки отделен случай следва да е конкретна и в зависимост от приетите за установени обстоятелства. В настоящият случай въззивният съд се е съобразил с възрастта на детето и обстоятелството че бащата живее на разстояние от 200км., като е предвидил продължителен адаптивен период от една година от влизане на решението в сила, степенувайки по вид, продължителност и интензитет предвидените мерки – през първите три месеца се запазват досегашните, след изтичането им – в продължение на девет месеца – личните контакти между бащата и детето ще се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. по местонахождение на детето и чак след това и само в една от предоставените две съботно-неделни срещи е определена да се осъществява от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя по местонахождение на бащата, с приспиване на детето. Към този момент детето вече ще бъде на около 6 години, като ако се е упражнявал надлежно режима, детето ще е свикнало и ще е спокойно при осъществяване на отношенията си с бащата без да му се причинява стрес и дискомфорт. Посочената в ППВС № 1/1974 необходимост - поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителски права, поначало да е в неговото местожителство или местопребиваване, в зависимост от това къде живее родителя, който упражнява родителските права - не е императивна. Както вече беше посочено, конкретната преценка е възложена на съда и в случая може да се приеме, че при осъществяването й, е съобразена и необходимостта да бъде предотвратена опасността наличието на разстояние от 200км. между градовете, в които живеят бащата и детето да не изключи възможността да се осъществяват срещи помежду им, както и необходимостта да се осигури на детето възможност /при отчитане на порастването с възрастта/ да придобие непосредствени впечатления от средата и начина на живот и на другите му най-близки роднини, каквито са неговите баща, баба и дядо. Съгласно изготвената съдебно-психиатрична експертиза на бащата Т. М., същият „осъзнава родителската си отговорност, притежава родителски капацитет, има авторитетен стил родителско поведение“ и експертът е категоричен, че бащата може „по адекватен начин да посреща нуждите на детето и да участва в неговото възпитание“. „В жилището му има обзаведена детска стая, закупил е дрехи и играчки, съобразно нуждите и възрастта на детето“, може да ползва подкрепата на родителите си и е „необходимо да прекарва повече време с детето“/вж.стр.94/. Връзката на детето с всеки от двамата му родители е от изключителна важност за формиране на неговата личност. Затова според настоящият съдебен състав, твърдяната от касаторката „нестабилност в отношенията на детето с бащата, пред вид кратките им срещи“ е довод, изискващ предприемане на действия за стимулиране, а не за ограничаване на срещите им. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд