Решение № 4967 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 8041/07.11.2025 г. по адм. дело № 1230/2025 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, И. Я. И., от гр. Димитровград, чрез адвокат Челебиев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 8041/07.11.2025 г. по адм. дело № 1230/2025 г. Административен съд – Хасково е отменил решение № 1012-26-221-1 / 29.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-350/24.04.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението (07.11.2024 г.) И. Я. И. е имал навършена възраст [възраст]. За периода 02.10.1983 г. – 06.11.2024 г. с прекъсване е придобил осигурителен стаж от първа категория - 04 години, 00 месеца и 22 дни, от втора категория труд - 06 години, 10 месеца и 16 дни и от трета категория - 23 години, 11 месеца и 03 дни. Административен съд Хасково неточно е възприел фактите досежно осигурителния стаж от втора категория труд, приемайки че той е 06 години, 01 месец и 16 дни вместо установения от органите на НОИ 06 години, 10 месеца и 16 дни, а осигурителният стаж от трета категория труд невярно е възприел като 39 години, 01 месец и 13 дни, вместо установения от доказателствата по делото 23 години, 11 месеца и 03 дни (виж 2-ра стр. от първоинстанционното съдебно решение, 3-ти абзац). Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 01.01.2000 г. – 17.08.2009 г., през която И. И. е изпълнявал длъжността „главен механик – Управление“ към „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД, гр. Димитровград и възможността за категоризиране на труда от втора категория по чл.2, т.15 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Видно от резултатите от извършена при осигурителя проверка, обективирани в констативен протокол № КП-5-26-01877647/27.03.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково И. И. фигурира в списъчния състав на Ръководни кадри и специалисти, Производство цимент – Управление на длъжност „главен механик обособено производство“ за периода м.01.2000 г. – м.09.2000 г.; за периода м.10.200 г. – м.12.2001 г., фигурира в Механичен ремонт – Управление на длъжност „главен механик“; за периода м.01.2002 г. – м.12.2002 г., фигурира в Производствена дирекция на длъжност „главен механик“ и за периода м.01.2003 г. – м.08.2009 г., фигурира в Ръководство производствен сектор на длъжност „главен механик“. За процесния период осигурителят - „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД, гр. Димитровград е подавал за И. Я. И. данни по чл.5, ал.4 КСО с вид осигурен – 01 (трета категория). Съгласно чл.2, т.15 НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на смяна включително, заети в производството на цимент, хидратна вар и доломит, включително и в пълначните отделения. Разпоредбата на чл. 9, ал.25 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП уточнява, че в легалната дефиниция на правоимащите по чл.2, т.15 НКТП е обхванат персоналът, обслужващ „Суровинни мелници“, „Циментови мелници“, „Пещи“, „Опаковка“, „Обезпрашаване“ в различните циментови заводи, независимо от конкретните наименования на тези цехове или други структурни звена. При така възприетите факти по спора, изводите на първоинстанционния съд за категоризиране на труда на И. И. за периода 01.01.2000 г. – 17.08.2009 г. като такъв от втора категория са необосновани. Осигурителният стаж следва да бъде зачетен като придобит при условията на трета категория труд. Общият осигурителен стаж на осигуреното лице към датата на заявлението, превърнат към трета категория труд се калкулира на 39 години, 03 месеца и 14 дни. Сборът между него и възрастта е 98 години, 05 месеца и 15 дни, което сочи отсъствие на материалноправните основания за възраст и стаж за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.1-2 КСО. Съгласно чл. 69б КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако са навършили за 2024 г. за мъжете възраст 54 г. и 02 м. за първа категория труд или 59 г. и 02 м. за втора категория труд. На И. И. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд, тъй като лицето има навършена възраст [възраст], но няма осигурителен стаж при условията на първа категория труд – 10 години, а има 04 г., 00 м. и 22 д., както и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 98. Не му се следва пенсия и при условията на втора категория труд, тъй като макар да има изискуемата възраст няма осигурителен стаж от втора категория 15 години, а има 10 г.,11м. и 08 д. (сбор от първа и втора категория), както и няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 100. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което оспорването срещу оспорените актове на НОИ отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в полза на административния орган следва да бъдат присъдени заявените разноски от 102,26 евро (200,00 лева) ДТ за касационното производство, както и дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в общ размер от 200,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение