Определение № 790 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. А. Д. срещу определение № 903 от 14.12.2022 г. по в. гр. д. № 425 по описа за 2021 г. на Шуменския окръжен съд II състав, с което е оставена без уважение молбата на Т. А. Д. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена. И. С. К. не взема становище по частната жалба Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение, а разгледана по същество е основателна. С решение №6 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 425 по описа за 2021 г. на Шуменския окръжен съд, II състав, е била уважена жалбата на Т. А. Д., като е отменено първоинстанционното решение в частите относно режима на лични контакти на бащата И. С. К. с детето Е. К. и относно отхвърлянето на иска за заплащане на издръжка за детето за разликата над 180 лв. до 250 лв., постановен е друг режим на лични отношения и е увеличен размерът на издръжката от 180 на 250 лв. Въззивният съд обаче е отказал да присъди сторените от жалбоподателката разноски със съображението, че се касае за производство по спорна съдебна администрация, в което не се прилагат общите правила за присъждане на разноски в исковото производство. Повтаряйки същото становище и добавяйки, че не е представен списък за разноските, въззивният съд е отказал да измени решението относно разноските и в обжалваното пред настоящата инстанция определение. Това определение противоречи на процесуалния закон и на формираната практика на ВКС, съдържаща се в определения №50347 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2355/2022 г. на IV ГО, № 168 от 11.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3469/2020 г. на IV ГО, № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр.д. 3895/2015 г. на II ГО, № 306 от 4.9.2017 г. по ч. гр. д. № 2722/2017 г. на III ГО и много други. Според тази практика в производството по спор относно родителските права се прилагат общите правила на чл.78 от ГПК за определяне на разноските. Този извод следва както от систематичното място на разпоредбите на чл.78 от ГПК в общите правила на Кодекса, които се отнасят за всички производства, така и от обстоятелството, че се разрешава спор между родителите относно родителските права, който е съединен и с иск за издръжка на детето. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено и решението по делото следва да бъде изменено в частта за разноските. На Т. Д. следва да се присъдят разходи по делото във въззивната инстанция в размер на 827,50 лв., посочени в представения на стр.183 по описа на съда списък на разноските. Искането на противната страна за намаляване на адвокатския хонорар е неоснователно поради фактическата сложност на делото, обусловена от многобройните доказателства относно режима на лични отношения на детето с бащата. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение