Определение № 4021 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2025 г.

Постъпила е частна жалба от О. Н. в качеството и на майка на малолетното дете А. Н., чрез адв.Стоева, срещу Определение №430 от 14.01.2025г. по адм. дело №2724/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу Заповед №ЗСПД/Д-РВ/30085/ от 21.10.2024г. на Директор на ДСП – Пловдив и съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пловдив, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство, първостепенният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като подадената жалба е просрочена. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение – за законосъобразни. Съдебното производство по делото е било образувано по жалба на Н. срещу Заповед №ЗСПД/Д-РВ/30085 от 21.10.2024г. на Директор на ДСП – Пловдив, с която и е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в [заличен текст] по нейно заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-РВ/30085 от 15.10.2024г. Видно е от представените към преписката писмени доказателства, че актът е съобщен на частния касационен жалбоподател на 14.11.2024г. чрез известие за доставяне от лицензиран пощенски оператор, като в известието изрично е посочено, че се доставя Заповед №ЗСПД/Д-РВ/30085 от 21.10.2024г. При това положение срокът за оспорването и пред съда е изтекъл на 28.11.2024г.(присъствен ден – четвъртък), а жалбата е входирана директно в съда едва на 02.12.2024г. С касационната жалба се възразява, че приложима е нормата на чл.140 ал.1 АПК, според която „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“. Това първо възражение е неоснователно. В разглеждания случай органът, чрез лицензирания пощенски оператор е връчил препис(копие) от издадения акт, а не е съобщил за неговото издаване. Видно е от самия акт, че в него ясно и недвусмислено е посочено, че той подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му. Т.е. визирани и конкретен съд, и конкретен срок. Неясно е позоваването на защитата в частната жалба, че в административният акт не е посочена възможността за обжалване по реда на глава 12 АПК, тъй като тази глава се отнася до „Касационно производство“. Що се отнася до изложените твърдения за това, че самата Н., като украинска гражданка, не разбира добре български език, както и че не била ориентирана добре по отношение сроковете и защитата на интересите си, то тези обстоятелства освен, че не могат да обосновават извод за основателност на частната жалба, по-скоро касаят други възможни производства(институти), чрез които лицето може да защити правата си при обективно просрочена жалба. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 14.01.2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение