Определение № 566 от 03.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 490/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “ Н.”ООД – [населено място] срещу разпореждане №5 012 от 13.06.2012 г. по гр.д. 1791/12 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е върнал въззивната жалба на дружеството – жалбоподател срещу решение №115 4 /20.03.2012г. на Пловдивски районен съд, като е приел, че e просрочена, с оглед данните по делото. Жалбата е основателна. Съобщение за постановяване на обжалваното пред Пловдивски окръжен съд решение е връчена лично на А. Н.- управител на дружеството на 02.04.2010г., от когато е започнал да тече предвидения в чл. 2 59, ал.1 ГПК двуседмичен преклузивен срок. Видно от поставения печат на администриращия жалбата – Пловдивски районен съд същата е била подадена на 17.04.2012 г. При тези фактически данни, се налага извод, че частната жалба е постъпила в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК, тъй като 16.04.2012г. е официален празник / чл.154, ал.1, пр. посл. КТ/, а съобразно чл.60, ал.6 ГПК когато последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение