Определение № 1390 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Й. Н. от [населено място] срещу определение № 291 от 13.07.2022 г. по в. гр. д. № 420/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 21 от 17.02.2022 г., поправено с решение № 45 от 25.03.2022 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата К. Ц. Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 21 от 17.02.2022 г., поправено с решение № 45 от 25.03.2022 г., постановени по в. гр. д. № 420/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, е потвърдено решение № 359 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 560/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Ю. Й. Н. против К. Ц. Д. обективно съединени искове, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 2570 лв. За да остави без уважение молбата на Ю. Й. Н. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по повод адвокатското възнаграждение за въззивното производство, въззивният съд е приел, че ответникът К. Ц. Д. е направил разноски в размер на 2570 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за главния и евентуалния иск по чл. 42, б. „а“, във вр. с чл. 3, б. „в“, пр. 2 ЗН и чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, пр. 3 ЗН е в размер на по 600 лв. (общо 1200 лв.), което е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заплатеното възнаграждение за обективно съединените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 28 000 лв. е в размер на 1370 лв., което е минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Производството по в. гр. д. № 420/2021 г. на Великотърновския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ю. Й. Н. срещу решение № 359 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 560/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбодателката против К. Ц. Д. главен иск с правна квалификация чл. 42, б. „а“, във вр. с чл. 3, б. „в“, пр. 2 ЗН и предявени в условията на евентуалност искове по чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, пр. 3 ЗН, както и обективно съединените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 28 000 лв. Съгласно ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС предявените искове за прогласяване на нищожност, респ. за унищожаване на завещателно разпореждане, са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. В случая предмет на процесния завет е 1/3 ид. част от недвижим имот, чиято данъчна оценка 54 040,60 лв., с оглед на което и на основание чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК цената на предявените искове по чл. 42, б. „а“ ЗН, респ. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗН е 18 013,53 лв. Цената на обективно съединените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е 28 000 лв. С оглед посочената цена на исковете и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на това възнаграждение по исковете относно недействителността на завещателното разпореждане е в размер на по 1070,41 лв., като заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение в размер на общо 1200 лв. (по 600 лв. за всеки иск) е под предвидения в наредбата минимум и не би могло да бъде намалено съгласно дадените в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По отношение на предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во и пр. 3-то ЗЗД, минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба е 1370 лв., поради което и това уговорено и заплатено възнаграждение не е прекомерно и не би могло да бъде намалено. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,