Определение № 50002 от 07.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1441/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. А. М. и Г. М. Ш. срещу определение №577 от 28.02.2022г. по т.д. №2387/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях молба с вх.№23208 от 20.12.2021г. за изменение на решение №1235/24.11.2021г по същото дело в частта за разноските. Частните жалбоподатели твърдят, че с обжалваното определение неправилно е отказано присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, като считат, че са налице установените в закона предпоставки за това. Ответникът по частната жалба „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №50423 от 15.06.2023г. по т.д. №1442/2022г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., е допуснато касационно обжалване на решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. № 2387/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав. С постановеното по делото решение по чл.290 от ГПК въззивното решение е отменено в обжалваната част, като вместо това „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [ЕИК], [населено място], е осъдено да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на всеки от ищците М. А. М. и Г. М. Ш. сумата от 105 000 лева, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението на Софийски апелативен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на техния син Краси Г. М., настъпила при ПТП на 14.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане. Със същото решение съставът на ВКС се е произнесъл както по предявените искови претенции, така и в частта за разноските включително и пред въззивния съд, като е присъдил на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Поради това подадената частна жалба понастоящем е без предмет, съответно същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение