Определение № 11791 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. К. чрез адв. А. Живков – Софийска адвокатска колегия, против Определение №15074/20.08.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №8118/2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. А. К. срещу отказ за издаване на удостоверение изх.№5512-09-732/23.02.2024 г. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил и е прекратил производството по адм. дело №8118/2024 г. по описа на Административен съд София – град, както и е постановил изпращане на делото като преписка на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил за произнасяне на жалбата на И. А. К.. Наведени са доводи за неправилност, като се иска отмяната на определението и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директор на ТП на НОИ - Кюстендил, не изразява становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на И. А. К. против отказ за издаване на удостоверение изх.№5512-09-732/23.02.2024 г. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил. Поддържат се съображения, че съгласно чл. 117, ал.1, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ разпореждането за отказ за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на НОИ, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и реабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки, се обжалва пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването му, посочен в чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО. Според нормата на чл. 118, ал.1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението. Съдът намира, че в случая не е изчерпана възможността за оспорването на акта по административен ред, което пък от своя страна се явява процесуална предпоставка за оспорването по съдебен ред. По тези съображения първоинстанционният административен съд и на основание чл. 130, ал. 4 АПК постановява изпращане на делото като преписка на ТП на НОИ – Кюстендил за произнасяне по жалбата на И. А. К.. Определението е правилно. Нормата на чл. 117, ал. 1, т. 4 (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) КСО изрично установява правната възможност пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки. Според императивната разпоредба на чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Това мотивирано решение на горестоящия административен орган по социалното осигуряване, подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд, съгласно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Следователно, в законовите норми е регламентирано задължително обжалване по административен ред и изпълнението на това условие е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, за която съдът следи служебно. След като в случая изискването за задължително обжалване по административен ред не е изпълнено, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че обжалването пред съда е недопустимо и подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено, съответно делото да се изпрати като преписка на компетентния административен орган и на основание чл. 130, ал.4 АПК. Предвидения в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира общите правила на АПК. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното с нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,