Определение № 398 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 863/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ против определение от 24.02.2023 г. по т.д.№ 53/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което, на основание чл. 231 ал. 1 ГПК, производството по делото е прекратено и обезсилено постановеното първоинстанционно решение - обект на въззивен контрол - № 261158/22.07.2021 г. по т.д.№ 2112/2019 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят оспорва правилността му, позовавайки се на споразумение за разсрочено плащане на дълга на „Х.У.А.К.“ЕООД, за обезпечаване на който е предявен иска, с правно основание чл. 216 ал. 3 ДОПК, от ответника – „Кодихи„ ЕООД, на неизпълнение в рамките на предложения и приет от НАП погасителен план и на невъзможност НАП да предяви наново иска, поради изтекла погасителна давност от сключването на атакуваната сделка. Твърди, че предложението за разсрочено плащане и изразеното от НАП съгласие със същото, в съдебното заседание на 01.07.2022 г., представляват постигната спогодба, „ която не е правилно обективирана и приложена „ - съществено процесуално нарушение на въззивния съд, налагащо отмяна на атакуваното определение. Ответната страна – „Кодихи„ ЕООД – оспорва частната жалба, като основаваща се на неверни и чужди на спора обстоятелства: постигната е единствено извънсъдебна спогодба, при това изпълнена от дружеството, но и без значение за правилността на атакуваното определение, с което, след изтичане на 6 – месечен срок от определението от 01.07.2022 г. – за спиране на производството по взаимно съгласие на страните, и при липса на изявление в този срок, на някоя от тях за възобновяването му, съдът е постановил прекратяване на производството. При това, според ответника, погрешно обективиране в протокола от 01.07.2022 г., НАП е могла да релевира с обжалване на определението от същата дата или да защити интереса си с искане за възобновяване на производството, което не е сторила в 6 - месечния срок по чл. 231 ал. 1 пр. първо ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт - по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, а не по ал. 3 на същата разпоредба, поради което доводите на ответната страна за недопустимост на частната жалба, предвид липса на изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, са несъстоятелни. Частната жалба е неоснователна. В протокола от съдебното заседание на 01.07.2022 г. на Софийски апелативен съд е обективирано единствено изявление на страните, че са в преговори за постигане на спогодба, поради което молят за спиране на делото по взаимно съгласие – чл. 229 ал. 1 т. 1 ГПК. Молба за възобновяване на производството, с идентични на тези в настоящата частна жалба доводи – за неизпълнение на постигнатото извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на дълга - е подадена от НАП – вх. № 3984/21.02.2023 г., но след изтичането на 6 – месечния срок по чл. 231 ал.1 пр. първо ГПК, макар преди постановяване на определението, с което, на основание същата разпоредба, въззивният съд е прекратил производството, с обезсилване на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 64 ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Няма данни, евентуално постигнато от страните извънсъдебно споразумение да е било предявено на съда, за обективиране в съдебна спогодба, в откритото съдебно заседание от 01.07.2022 г.. Правилни са и съображенията на ответната страна, че в случай на разминаване между волята на ищеца и обективираното в протокола, за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, за същия е била налице процесуалната възможност своевременно да поиска възобновяване, което не е сторил. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение